Определение № 307 от 07.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2309/2019 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на И. Г. В., срещу решение №1575 от 27.06.2019г. по гр.д.№3312/2018г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 23.04.2018г. по гр.д.№3367/2015г. на СГС, ГО, I - 16 състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" иск с правно основание чл.284 ал.3 т.2 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син И. И. В. в резултат на ПТП от 31.10.2012г., настъпило в Румъния, за разликата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и е необосновано. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е отчел, че починалият е бил единствено дете и опора в живота на своя баща, както и че е бил в трудоспособна възраст - 43г. и е осигурявал на своите родители нужните им грижи. Поддържа също, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 90% от страна на пострадалия И. В. е изграден изцяло върху предположения. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за достъп на решението до касация, като сочи като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки? 2/ Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение? 3/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 4/ Следва ли съдът да се съобрази с практиката по други сходни случаи за близък период от време? 5/ За да е налице съпричиняване следва ли да се установи конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за поставяне в риск? По първия правен въпрос твърди, че въззивният съд е допуснал отклонение от задължителните указания в ППВС №4/1968г., както и от практиката, обективирана в решение №149/02.05.2011г. по гр.д.№574/2010г. на ВКС, ГК, ІII г.о. и решение №121/09.07.2012г. по т.д.№60/2012г. на ВКС, ТК, ІI т.о. По втори въпрос сочи същото допълнително основание, като твърди противоречие с решение №66 от 03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №179 от 29.01.2016г. по т.д.№2143/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №50 от 18.05.2017г. по т.д.№598/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №141 от 30.11.2017г. по гр.д.№60360/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. По трети въпрос поддържа противоречие с решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, ТК, ІI т.о. и решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, ТК, ІI т.о.; по четвърти - противоречие с решение №214/18 от 08.01.2019г. по гр.д.№3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; по пети - противоречие с решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №59 от 10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о. Ответникът "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" оспорва жалбата, като счита, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Също твърди, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г., както и от практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, а е отчел всички факти относно увреденото лице, за които са били ангажирани доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от преждевременната загуба на неговия син вследствие на процесното ПТП възлиза на 120 000 лв. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на ищеца, както и възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта, а също и обстоятелството, че И. В. е бил единствено дете на ищеца, живели са в едно домакинство и той е обгрижвал емоционално и финансово възрастните си родители. Отчетени са и обществено – икономическите условия към датата на настъпване на ПТП. Съдът е приел за доказано възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е пътувал без поставен предпазен колан. С оглед на това съставът на САС е определил приноса на пострадалия в размер на 1/3. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Заявеният в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване пети въпрос е поставен във връзка с извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от И. И. В., направен от въззивния съд, поради обстоятелството, че същият не е бил с поставен предпазен колан. Съдът е отчел изводите на вещото лице, че пострадалият е претърпял съчетана травма - тъпа травма на главата, закрита гръдна травма с разкъсване на десния бял дроб и анемия на органите. Същевременно е обсъждал значението на предпазния колан само с оглед претърпяната гръдна травма, като е заключил, че същата не би могла да бъде получена при поставен предпазен колан. Въпросът е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора по предявения иск по чл.284 ал.3 т.2 от КЗ (отм.). Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото съгласно постоянната практика на ВКС - решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС. Поставеният от касатора въпрос съставът на ВКС уточнява по следния начин: „ Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице?” По приложението на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с което са свързани останалите четири въпроса в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съдът ще се произнесе с решението по съществото на касационната жалба. На основание чл.83 ал.2 от ГПК касаторът е освободен от заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд