Определение № 150 от 22.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Н. и [фирма] против решение № 228 / 23.05.2012 год. по гр.д. № 984 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 37 / 19.07.2011 год. и реш. № 48 / 2011 год. / за поправка на очевидна фактическа грешка в първото / по т.д. № 154 / 2010 год. на Старозагорски окръжен съд. С последното е утвърден приет на събрание на кредиторите на [фирма] / в несъстоятелност /, състояло се на 11.04.2011 год., оздравителен план, предложен от синдика на дружеството - С. Б., като е прекратено производството по несъстоятелност. Касаторът - Н. обжалва решението, като неправилно, поради постановяване в противоречие с материалния закон - несъобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.700 ал.1 ТЗ досежно съдържанието на плана и конкретно - т.4, тъй като утвърденият оздравителен план не съдържа „ гаранции, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана „. Обжалва решението и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - непроизнасяне по доводите на жалбоподателя във връзка с оспорване съдържащите се в оздравителния план „ гаранции „, като действително представляващи такива, обезпечаващи изпълнението на плана. Непроизнасяне по наведени във въззивната му жалба доводи е противопоставил като основание за неправилност на въззивното решение и касаторът [фирма]. Счита, че с уговореното в оздравителния план удовлетворяване на същия кредитор, след пълно удовлетворяване на останалите кредитори, по същество е нарушено императивното изискване на чл. 700 ал. 1 т. 1 ТЗ - не е конкретизирано времето за плащане към кредитора [фирма]. Отговор на подадената от Н. касационна жалба е депозиран единствено от кредитора С. Т. Г.. Същият счита, че Н. няма правен интерес от обжалване на оздравителния план, предвиждащ пълно удовлетворяване на вземанията й, в тридневен срок от влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план. Оспорва обоснованост на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .Счита, че в производството по утвърждаване на оздравителния план съдът изследва единствено спазване условията по чл.705 ал.1 ТЗ, а противоречие с изискване на тази разпоредба касаторът - Н. не сочи. Синдикът - С. Б. поддържа доводите на кредитора С. Г. за липса на правен интерес от обжалване за Н., а по жалбата на [фирма] не намира доказано основание за допускане касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд, първо търговско отделение съобрази следното: За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд по утвърждаване приет на събрание на кредиторите от 11.04.2011 год. оздравителен план за [фирма] / в несъстоятелност /, Пловдивски апелативен съд е изложил формални мотиви за съответствие съдържанието на плана с изискванията на чл.700 ал.1 ТЗ и за спазване предвидените в чл.705 ал.1 ТЗ условия за утвърждаването му, като в изпълнение на това по чл.705 ал.1 т.2 ТЗ съдът е посочил единствено присъствието и гласуването с мнозинство, определимо от приетите в производството по несъстоятелност вземания, на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност. Не са изложени мотиви относно видовете гаранции, предложени в плана и оспорени от кредитора Н., като реално не изпълняващи функциите на такива. Формално е прието, че всички жалби са неоснователни, изрично визирайки в констативно – съобразителната част и жалбата на [фирма], съдържаща идентичен с този в касационната жалба довод за неправилност на утвърдителното решение на съда по несъстоятелността. В утвърдения от съда оздравителен план на „ Д. И. „, за кредитора [фирма] е предвидено плащане след пълно удовлетворяване на всички кредитори. За същите / изключая С. Г. / планът предвижда отсрочване плащането на задълженията на длъжника за три години от влизане в сила решението за утвърждаването на оздравителния план и изплащане през цялата четвърта година, на 12 равни месечни вноски, дължими в последната седмица на текущия месец .По отношение кредитора С. Г. планът съдържа клауза, по същество уговаряща изпълнение на чуждо вземане - това по договор от 15.02.2010 год., сключен между дружеството в несъстоятелност и „ Г. Р. С. Ел. Ел. Си „, какъвто кредитор с прието вземане не фигурира в списъка на приети вземания. В раздела гаранции, съгласно изискването на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, са предвидени: 1 / обща гаранция - с цялото имущество на длъжника; 2 / назначаване на едноличен надзорен орган в лицето на постоянния синдик на дружеството / изрично предвидена от чл.700 ал. 5 ТЗ възможност /; 3 / издаване от длъжника - в 14- дневен срок от искането на кредитор, след влизане в сила решението за утвърждаване на оздравителния план - запис на заповед, в обезпечаване на вземането му, с падеж съответстващ на уговореното разсрочване; 4 / учредяване на особен залог върху съответна на вземането на кредитора част от вземането на С. Г. или [фирма] към [фирма] / в несъстоятелност /, при същите условие - в 14-дневен срок от искането на кредитор, отправено след влизане в сила на оздравителния план и 5 / учредяване на обща договорна ипотека в 14- дневен срок от искането, в полза на кредиторите, поискали това след влизане в сила на оздравителния план, върху конкретен недвижим имот на длъжника, която договорна ипотека се явява последваща спрямо учредените договорни ипотеки в полза на кредитора [фирма]. В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът Н. формулира следните материалноправни въпроси, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, които и в съответствие с правомощията си съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира, както следва: 1 / Съставлява ли гаранция по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ поето с плана задължение на кредитор към друг кредитор на несъстоятелността ,за обезпечаване удовлетворяването на последния чрез вземането на първия кредитор към несъстоятелния длъжник, като обект на гаранцията ? / в аспект на уговорената гаранция за учредяване особен залог върху вземанията на кредиторите [фирма] и С. Г. / и 2 / Ако се приеме, че кредитор в производството по несъстоятелност може да бъде гарант на другите кредитори за изпълнението на оздравителния план, не следва ли по аналогия на чл. 705 ал.1. т.3 ТЗ същият да е дал изрично писмено съгласие ?. Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че първият от поставените въпроси покрива характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Безмотивното потвърждаване на съответствието на съдържанието на плана с императивните изисквания на чл.700 ал.1 ТЗ, за които в производството по чл.707а, респ. чл.705 ал.2 ТЗ, паралелно със спазване условията на чл.705 ал.1 ТЗ, на основание чл.704 ал.1 ТЗ съдът следи служебно / в този смисъл реш.№ 158 по т.д.№ 42/ 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК /, е по същество потвърждаване на съответствието на предвиденото в плана задължаване на конкретни кредитори, за учредяване особен залог върху вземанията им към дружеството - длъжник, в полза на други кредитори на несъстоятелността, с обезпечителната функция на гаранция по изпълнението на оздравителния план, по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ. Следователно, поставеният въпрос / макар в аспект само на една от предвидените в плана „ гаранции „, но доколкото същата участва в съвкупната преценка за адекватността на учредените такива по изпълнението на оздравителния план / е включен в предмета на спора и обуславя решаващи мотиви на въззивното решение. Твърде общата формулировка на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ и липсата на съдебна практика по приложението й, обуславят допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ. Вторият от поставените въпроси не съставлява правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ТЗ. Въпросът е свързан с прилагане по аналогия на чл.705 ал.1 т.3 ТЗ, но предпоставя предходен отговор на друг, непоставен по допускане касационното обжалване въпрос - за наличие на неравнопоставеност в условията на оздравителния план, по удовлетворяване кредиторите от един и същ клас, в противоречие с императивното изискване на същата разпоредба. В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът [фирма] формулира процесуалноправни въпроси: 1 / Следва ли въззивният съд да се произнесе по всяка жалба, подадена от кредитор срещу решението за утвърждаване на оздравителния план ? и 2 / Какво съдържа проверката на въззивния съд при обжалване утвърждаващо оздравителния план решение на съда по несъстоятелността ?. Обосновава първия въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а втория - по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – даден от въззивния съд отговор в противоречие със съдебни решения, казуална съдебна практика: реш.№ 807 т.д. № 512 / 2005 год. ВКС, І т.о.и реш.№ 209 по т.д.№ 353 / 2004 год. ВКС, І т.о.. Въззивното производство по обжалване решение на съда по несъстоятелността на основание чл. 707а ТЗ не се отклонява от общите изисквания на Дял ІІ, Глава ХХ ГПК, за дължимо произнасяне по всяка редовна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Въззивният съд не е вложил друго разбиране за обхвата на дължимото произнасяне, предвид което и така формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Процесуалното нарушение на въззивния съд по неизлагане на мотиви във връзка с конкретния довод на жалбоподателя [фирма] - за несъответствие съдържанието на плана с изискване по чл.700 ал.1 т.1 ТЗ - съставлява основание по чл.281 т.3 вр. с чл.269 пр .второ ГПК, преценимо по същество, при проверка правилността на въззивното решение. Дори да би бил възприет корективно, като зададен в този смисъл, поставеният от [фирма] първи въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Относно задължението на съда за мотивиране на решението му и изискванията към последното, няма спорна и противоречива съдебна практика. Задължителното съдържание и изискванията към качеството на мотивите са посочени в т.3 на ППВС № 1 / 13.07.1953 год., което не е загубило своята актуалност и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 година. Тъй като се касае за приложение на императивни правни норми, дори да не би било въведено като довод във въззивната жалба, въззивният съд е дължал мотиви за спазването на чл.700 ал.1 ТЗ и чл.705 ал.1 ТЗ, в който смисъл е налице задължителна съдебна практика - реш. № 196 / 11.04.2012 год. по т.д.№ 994 / 2010 год. на ВКС, ІІ т.о.. Вторият от поставените въпроси е намерил отговор в преждепосоченото решение № 158 по т.д.№ 42 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, предвид което допускането му не се явява обосновано с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В производството по чл. 707а ТЗ съдът дължи проверка както за изпълнение условията на чл.705 ал.1 ТЗ, така и за императивните изисквания към съдържанието на плана, съгласно чл.704 ал.1 вр. с чл.700 ал.1 ТЗ, като не е обвързан от възраженията на кредиторите по материалните предпоставки по чл.700 ал.1 ТЗ, релевирани по реда на чл.703 ал. 5 ТЗ, освен ако са били вече обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване определение по чл.701 ТЗ за недопускане плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай. С оглед преждеизложеното, касационното обжалване ще следва да се допусне единствено по касационната жалба на Н., по първия от поставените правни въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: „ Съставлява ли гаранция по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ поето с плана задължение на кредитор към друг кредитор на несъстоятелността, за обезпечаване удовлетворяването на последния чрез вземането на първия кредитор към несъстоятелния длъжник, като обект на гаранцията ?„. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение