Определение № 589 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1444/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. П. чрез адв.Х. М. срещу решение № 2548 от 20.11.19г.по в.гр.дело № 1577/19г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6502 от 19.10.18г.на Софийски градски съд по гр.дело № 4548/16г.С него са отхвърлени от предявените от същата страна искове против ЕТ“Алфадент – д-р А. П. – Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ“ по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,причинени от неправилно и немарливо изпълнение на професионални задължения на д-р Д. Я.,на която ответникът е възложил работата на коренното лечение на осми зъб долу вдясно на ищцата през август 2014г.,както и за сумата от 4 691.97 лв – обезщетение за имуществени вреди от същото лечение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите считат, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните,както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора; 2.Може ли съдът,след като е преценил,че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси,относно които не притежава нужните специални знания,респ.да обсъди и приеме само първоначалната, но не и тройната експертиза; 3. При наличието на липса на специалисти – вещи лица,които да бъдат назначени за изготвяне на допусната тройна експертиза, нарушават ли се правото на защита, при повторно искане за допускане на такава, направена пред въззивната инстанция; Допустимо ли е да се иска повторна /разширена/ експертиза пред въззивната инстанция, тъй като не са разгледани всички факти по делото от вещото лице.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответникът по жалбата ЕТ“Алфадент – д-р А. П. – Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ“ счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че през август 2014г.в дентална клиника „Алфадент – д-р А. П. – Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ“,на ищцата Р. П. е било предприето кореново лечение на осми зъб,разположен долу вдясно и че в хода на процедурата се е счупил канален инструмент,части от които са останали в корена на зъба. От назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М., е прието, че Р. П. е получила хроничен пулпит на осми долен десен зъб.Данните от разчитането на зъбните ренгенови снимки не сочели на околокоренови възпалителни изменения в резултат на кореновото лечение.Според вещото лице при многокореновите зъби /особено при долни мъдреци/ е възможно да остане част от канален инструмент и при правилно проведено лечение и е в рамките на професионалния риск,което в конкретния случай, не е довело до хронични болестни изменения. В този смисъл е и назначената повторна експертиза, изпълнена от вещото лице д-р П., според която благородните метали, от които са изработени стоматологичните инструменти за обработка на зъбни канали не могат да причинят нарушения на сърдечно съдовата система.В съдебното заседание в СГС вещото лице е пояснило, че в случая счупването на инструмента е в края на канала, разположен е в корена на зъба и не пречи на обработката на канала и затваряне на зъба, като счупените части останат в него. Зъбът на ищцата бил добре запълнен и данни за околокоренови изменения /периодонтит/ липсвали. Във въззивната инстанция са оставени без уважение доказателствените искания за назначаване на нова експертиза от специалисти дентални лекари поради липса на процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Изслушани са още единична и тройна съдебно-медицински експертизи от специалисти по вътрешни болести и кардиология.Прието е, че те също не установяват пряка връзка между останалия в зъба канален инструмент и повишени стойности на кръвното налягане на ищцата. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно –обезпечителната отговорност на ответника.Основавайки се на заключенията на съдебно-медицинските експертизи, съдът е приел, че служителят, на когото ответникът е възложил работата по кореновото лечение на осми долен зъб на ищцата, е изпълнил процедурата по предвидения в добрата медицинска практика начин.Инфекцията е отстранена, без да доведе до околокоренови изменения.Счупването на каналния инструмент и попадане на негова част на върха на канала в процеса на лечение, според съда, не е установено да е резултат от противоправното поведение на д-р Я., нито в качеството на използвания инструмент. Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросът за задължението на съда да се произнесе по всички доводи на страните, да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и да изложи собствени мотиви по спора, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил правни съображения, като е отговорил на оплакванията във въззивната жалба съобразно правомощията си по чл.269 ГПК. Въпросът: Може ли съдът, след като е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси,относно които не притежава нужните специални знания,респ.да обсъди и приеме само първоначалната ,но не е тройната експертиза,не е обусловил въззивното решение. За да приеме,че не е установено противоправно поведение от страна на работещия в медицинското заведение лекар и съответно че отговорността на ответника като възложител по чл.49 ЗЗД не може да бъде ангажирана, въззивният съд се е обосновал с експертните заключения на денталните лекари и на специалистите по вътрешни болести и кардиология, като е обсъдил и техните единична и тройна експертиза в мотивите на решението. Преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали е осъществено противоправно поведение, би могла да доведе до необоснованост на съдебния акт, която обаче подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, а не е основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. На посочения от касатора въпрос е даден отговор в закона – разпоредбата на чл.200 ал.3 ГПК, която точно е приложена от съда. Дадена е възможност на съда при оспорване на заключението да назначи друго или повече вещи лица. В случая поради оспорване заключението на вещото лице дентален лекар д- р М. е изслушана повторна експертиза по същите въпроси, която съдът е обсъдил в мотивите на решението си съвместно с единичната и тройна експертизи от специалисти по вътрешни болести и кардиолози, чиито констатации съвпадат и не са противоречиви. Върховният касационен съд намира,че и релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява.Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма,на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор,както и когото въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 1575 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.