Определение № 97 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3091/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А. М., против въззивно решение № 311/12.06.2020 г., постановено по гр. д. № 289/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 238/19.02.2020 г. по гр. д. № 3115/2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че П. И. П. не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД сумата 20 752,06 лева, представляваща начислена по партида с кл.№ [ЕГН],за аб.№ [ЕГН] ,за недоставена и непотребена електрическа енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. на адрес [населено място],“З. № 7 и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ 2. „От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?“.Сочи се противоречие с Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК и Решение № 21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о., ГК. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускането му да касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба – П. И. П., чрез адв. Н. Н. - Т., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че „Енерго - Про Продажби“ АД не е доказало, че е доставило електричество в повече от помесечно заплатеното от П.,за периода от 7.02.2018г.до 6.02.2019г.,а констативният протокол от 6.02.2019 г.,на който се позовава му е непротивопоставим ,тъй като е съставен по процедура на ПИКЕЕ,отменена към момента на проверката.Освен това той не установява доставка на енергия,а проблем в работата на електромера и като частен свидетелстващ документ,няма доказателствена сила за удостоверените факти.Позовавайки се на приетата в първоинстанционното производство експертиза е приел,че от нея не се установява доставка на електричество,както и причината за показанията в регистъра на тарифа Т4 на електромера,поради което не е налице доставяна на електро енергия в посочения размер.Посочил е,че правилата на чл.183 ЗЗД относно заплащането на цена по доставка са дерогирани от разпоредбите на чл.83,ал.1,т.6 и чл.98а ЗЕ,предвиждащи специален ред за изчисляване,коригиране и заплащане на неотчетени количества електроенергия. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Релевираното оплакване, че решението е очевидно неправилно,като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е налице. Основанието очевидна неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/, каквито не се твърдят и не се установяват спрямо обжалваното решение. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставените два въпроса,които са от значение за крайния изход на конкретното дело като включени в неговия предмет и обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало процесното субективно право на ответника/касатор поради неустановен автор на процесното софтуерно въздействие върху СТИ, неустановяване на началния момент и периода на натрупване на показания в Т4, както и конкретната причина за тяхното натрупване в скрития регистър на електромера. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.