Определение № 770 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2542/2024 г.

Производството е по чл.280 от ГПК. Производството е образувано по касационна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, против Решение №498 от 03.06.2024г. по в.гр.д. №1816/2023г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 1813 от 25.08.2023г. по гр.д.№7453/2022г. на Бургаски районен съд, е отхвърлен иск на касатора с посочено от съда основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ за осъждане на [община] за сумата от 8800 лв., представляваща част от стойността на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, по щета № РС08-001346/2020-01 и ликвидационни разноски, която сума е изплатена на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ – ЗАД „Армеец“, обезщетило собственика на застрахования при него лек автомобил „Волво ХС60“ с рег. [рег.номер на МПС], за причинени щети при реализирано на 16.02.2019г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], ПТП от застрахования в ищцовото дружество водач Г. С. В., който управлявайки лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 18 919 лева, въззивното решение не се обжалва. Ответникът [община] оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ответника „Автомагистрали – Черно Море“ АД изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК /ред.ДВ бр.86/2017г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Основанието на претендираното суброгационно право от ищеца „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е заплащането на застрахователно обезщетение, дължимо от него по договор за застраховка „Гражданска отговорност автомобилистите“, обективиран в полица №BG/30/119000473870, със срок на валидност от 11.02.2019г. до 11.02.2020г., по отношение на лек автомобил марка „Форд“, с рег.№А9596, за настъпило на 16.02.2019г. застрахователно събитие ПТП. С оглед изплащането на обезщетението застрахователят претендира, че за него е възникнало право на регрес срещу виновното за настъпването на вредата лице, а именно Община Бургас. Излага доводи, че общината има задължение, в качеството на „стопанин на пътя“ по смисъл на пар.1, т.1 от Допълнителна разпоредба на Наредба №1 за организиране на движението на пътищата от 17.01.2001г. да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година и че при надлежно изпълнение на това задължение, процесното ПТП не би настъпило. От изложеното следва, че спорът между страните е свързан със застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, което обуславя търговския характер на делото, чийто предмет е заплатеното застрахователно обезщетение. Застрахователят поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, чието поведение е в причинна връзка с настъпването на увреждането. Спорните права са породени във връзка с договор за застраховане и плащане на застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на него. Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл.365 от ГПК, като изрично изброените в чл. 365 от ГПК търговски спорове не произтичат само от търговски сделки. Съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др. Меродавно за настоящия правен спор е и обстоятелството, че ответната община няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физически лица, които като страна по договор по този закон действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кодексът на застраховането използва понятието „ползвател на застрахователни услуги“, в което попадат застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 14 от ЗМСМА общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет, поради което не е потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПП, а с оглед процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дадено в чл.2, ал.2 от КЗ. С оглед на размера на претендираната в производството сума - 18 919 лева, същата е под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., съответно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Насрещната страна претендира заплащане на разноски за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт, пред касационната инстанция. Дължимото на осн. чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение на ответника по касация следва да се определи съобразно чл.25, ал.1 от НЗПП, а именно в размер на 200 лв. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280 ал.3 ГПК