Определение № 150 от 11.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 652/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби: на [фирма] и на [фирма], двете жалби приподписани от адвокат Й. А., срещу решение № 87/15.02.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2493/2009 г., с което е отменено уважително решение на Врачански окръжен съд /В./ по иск по чл.694 ТЗ и е постановено друго решение, отхвърлящо иска.

И в двете жалби се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване - хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.

Двете жалби взаимно се признават от двете страни като допускане и основателност.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:

Пред В. е предявен иск по чл.694 ал.1 ТЗ от [фирма] срещу [фирма] /н/ за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 3415.20 лв. по три фактури, издадени от [фирма] /описани по номера и дати/ за извършени услуги на [фирма], вземането по които е цедирано на [фирма]. Искът е уважен от В., чието решение е отменено от САС и е постановено друго решение, отхвърлящо иска. САС се е произнесъл по подадена въззивна жалба от Р. Г. М. - временен синдик на ответника [фирма] с обявена неплатежоспособност, открито производство по несъстоятелност, назначен временен синдик, като на основание чл.635 ал.2 ТЗ длъжникът, чрез управителните му органи, е лишен от правото да се резпорежда с имуществото на дружеството - решение № 613/24.04.2008 г. по т.д. № 617/2007 г. на В.. САС е приел, че така подадената въззивна жалба от временния синдик на ответника е допустима, тъй като към момента на подаването й и проключване на устните състезания пред САС липсва влязло в сила решение за прекратяване на производството по несъстоятелност поради приемане на оздравителен план и синдикът има право да обжалва решението по предявения иск с правно основание чл.694 ТЗ.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. И в двете касационни жалби се формулират идентични въпроси, а именно:

1. Какви са процесуалните права на синдика на дружество, което е в производство по несъстоятелност, да представлява длъжника в производството по иска по чл.694 ТЗ и да обжалва решението самостоятелно и независимо?

2. Значението на направеното признание на иска, което не било взето изобщо предвид от САС.

3. Задължението на съда по чл.146 ГПК да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства.

И трите въпроса са свързани с крайния изход на спора, но обуславящо по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е разрешението само по първия въпрос. Втори и трети въпрос касаят фактологични изводи, свързани с доводи за процесуални нарушения, основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо по втори и по трети въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС. Доколкото разрешението на първия въпрос е свързано с тълкуване и съпоставка на правни норми, регламентиращи правомощията на синдика в производството по несъстоятелност /чл.658 ТЗ/ и в поизводството по иск по чл.694 ТЗ, както и правата на управителни органи на дружество в производство по несъстоятелност, спрямо които е приложена разпоредбата на чл.635 ал.2 ТЗ, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС по отношение на този въпрос. Разрешението на въпроса обуславя и допустимостта на постановеното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Съществува съдебна практика на ВКС за правомощията на синдика в производство по иск по чл.694 ТЗ, на която касаторите се позовават и прилагат като противоречаща с постановеното решение на САС /р. № 760/ 12.04.2005 г. на ВКС, опр. № 984/30.12.2010 г. на ВКС, потвърждаващо прекратително опр. № 433/06.08.2010 г. на САС/, но в казусите по тази практика няма данни за приложение на чл.635 ал.2 ТЗ по отношение управителните органи на дружеството в производство по несъстоятелност, както е в настоящия случай, поради което не е налице идентичност на казусите, респ. не може да се приеме противоречие с обжалваното решение и наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, нито на т.1 поради липса на задължителна съдебна практика /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Настоящият състав на ВКС не обсъжда останалата приложена съдебна практика, относима по въпросите, по които не се допуска касация или за която няма данни приложените съдебни актове да са влезли в сила.

С оглед на изложеното, касационното обжалване по двете касационни жалби следва да бъде допуснато само по посочения по-горе въпрос, формулиран в т.1, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване по въпросите по т.2 и т.3 в двете жалби. На основание чл.620 ал.5 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение: