Определение № 17 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 412/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с ал.1, т.1 ГПК. Д. З. М. е подала частна касационна жалба срещу разпореждане от 21.04.2009 г. по гр.д. № 321 от 2007 г. на Софийски окръжен съд, 1-ви въззивен състав, с което е върната касационната жалба на Д. З. М. срещу решение № 29 от 12.01.2009 г. по същото дело. В жалбата се прави оплакване за ограничаване правото на защита на М. пред Върховния касационен съд. Конкретни нарушения не са посочени. Ответника Т. Г. С. е подала отговор в които сочи аргументи в подкрепа на касираното разпореждане, като уточнява, че според нея Д. З. М. е подала две касационни жалби от които първата е била нередовна и не е приведена в съответствие с изискванията на чл.284 ГПК, а втората е недопустима ,тъй като е подадена след изтичането на законният едномесечен срок. Счита, че разпореждането следва да бъде потвърдено. Ответниците С. И. Д. и С. Б. У., са изразили съгласие с подадената частна касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна: Съгласно чл.274, ал.2 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат тези съдебни актове –определения и разпореждания на въззивните съдилища, с които се прегражда развитието на съдебното производство. В настоящия случай частната жалба е насочена срещу разпореждане, което с връщането на касационната жалба на М. туря край на процеса. Частната касационна жалба е процесуално допустима и защото е подадена, от надлежна страна, в законният едноседмичен срок от съобщаването на прекратителното разпореждане. Разпореждането е неправилно. С разпореждане от 21.04.2009 г., постановено по гр.д. № 321 от 2007 г. на Софийския окръжен съд, 1 състав е върната касационната жалба на М. защото е намерено, че макар тя в определения от съда срок да е представила изложение, в което да е посочила ,че се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то това изложение не е обосновано, тъй като не е посочен материално правния въпрос по които счита, че следва да се допусне касационно обжалване с оглед точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящия състав на ВКС намира разпореждането за неправилно, тъй съгласно чл.286, ал.1 ГПК касационната жалба се връща в следните случаи: когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, не са отстранени в срок допуснатите нередовности и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Проверката за редовност на жалбата закона е възложил на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.285 ГПК и тя се състои в установяване дали жалбата отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, т.е. дали съдържа елементите, посочени в ал. 1 на текста, дали е приподписана от адвокат и дали към нея са представени приложенията: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1; преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник и документ за внесена такса. Проверката по ал.3, т.1 на чл.284 ГПК се извършва само от външна страна, без въззивният съд да се произнася по съществото на посочените в изложението основания за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай е представено изложение и жалбата е редовна по смисъла на чл.284 ГПК, поради което следва да се прати на Върховния касационен съд. В този смисъл постановеното разпореждане е неправилно, поради което подлежи на отмяна като делото се върне на Софийския окръжен съд за администриране на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,