Определение № 191 от 16.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2743/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Г., чрез адв. Е. Ж., срещу определение № 2550 от 03.06.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 854/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определение № 1485 от 03.02.2025 г., постановено по гр.д. № 6315/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото в следните части: по иска на Д. И. Г. срещу Р. С. Д. с правно основание чл. 40 от ЗС за определяне на дяловете на двамата съсобственици в общите части на съсобствения имот, а именно паянтова едноетажна сграда с кладенец, находящи се в поземлен имот с идентификатор *; по предявения при условията на евентуалност иск на Д. Г. срещу М. Р. Д. за признаване за установено, че еднофамилна жилищна сграда с идентификатор * не е идентична с паянтова едноетажна сграда в поземлен имот с идентификатор * и като построена незаконно, е придобита от съсобствениците на поземления имот при квоти, съответстващи на квотите им в съсобствеността на дворното място; по иска на Д. Г. срещу Р. Д. за признаване за установено, че в собственото на ищеца жилище с идентификатор * не са изпълнени СМР по обособяване на дяловете съгласно протокол от 25.01.2010 г. по гр. дело № 1972/2005 г. на Районен съд – Варна от страните по спогодбата – Р. Д. и О. Г., като ищецът не е задължен по изпълнението на същите.

Касаторът обжалва определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което иска неговата отмяна и връщане на делото на РС – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси:

1. Дължи ли произнасяне въззивната инстанция по всички възражения и доводи, направени във въззивната жалба, с която е сезиран, и по всяко твърдение от страната, като отчете спецификата на конкретния казус, поставен за разрешаване? Сочи се противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, II г. о.

2. Когато след влизане в сила на решението по допускане на делбата, сграда, допусната до делбата, заедно с основната сграда, съгласно чл. 98 от ЗС, със сключване на съдебна спогодба е поставена в дял само на единия съделител, но не е сключен последващ договор в нотариална форма за прехвърляне на собствеността й, след преустройството на тази постройка в самостоятелен обект, обвързва ли постигнатата спогодба приобретателя – купувач? Правата на съделителя произтичат ли пряко от обвързващо страните действие на спогодбата или са предпоставени от извършването на необходимите действия за обособяването на обекта като самостоятелен обект, годен да бъде предмет на самостоятелна сделка в нотариална форма?

3. Когато е налице съдебна спогодба, в която съделителите са уговорили срок за изпълнение на уговорени СМР и същата не е изпълнена в уговорения срок, както и в срок, уговорен извънсъдебно с анекс, задължен ли е по изпълнението им приобретателят – купувач на единия от дяловете, който е придобил собственост в имота, повече от пет години след изтичането на срока, уговорен между съделителите?

4. При доказана липса на идентитет между обект на съдебна спогодба и обект, със същото местонахождение, построен незаконно след възникване на етажна собственост в общо дворно място, противопоставима ли е на съсобственика на дворното място, съдебната спогодба? Допустим ли е иск, предявен от съсобственик на дворното място за придобиване на собственост по силата на приращението върху незаконно изграден след сключване на съдебна спогодба обект, ако са налице факти с правно значение, настъпили след съдебната спогодба, на които се основава предявеният иск?

Касаторът поддържа, че тези въпроси са от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото /ищец/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.

Производството по гр. дело № 6315/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано по предявени от Д. И. Г. искове, както следва:

1. иск срещу Р. С. Д. с правно основание чл. 40 ЗС за определяне на дяловете на двамата съсобственици в общите части на съсобствения имот, а именно сграда с идент. *, поземлен имот с идент. *, построената в него паянтова едноетажна сграда и намиращия се в същия кладенец;

2. иск срещу Р. С. Д. за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на определените по реда на чл. 40 ЗС идеални части от общите части на ПИ с идент. *, кладенец, находящ се в същия, и таванско помещение на сграда с идент. *;

3. иск срещу М. Р. Д. за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението на определените по реда на чл. 40 ЗС идеални части от обща част, представляваща „паянтова едноетажна сграда“ в ПИ с идент. * според протокол от 25.01.2010 г. по гр. д. № 1972/2005 г. на Районен съд – Варна, описана като сграда с идент. * в констативен нотариален акт за собственост, вписан в Служба по вписванията – В., с вх. рег. № 38227/08.12.2021 г., акт № 72, дело № 23202/2021 г., и като еднофамилна жилищна сграда с идент. * в нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – В., с вх. рег. № 26599/01.08.2022 г., акт № 31, дело №15815/2022г.; при условията на евентуалност иск за приемане на установено, че еднофамилна жилищна сграда с идент. * не е идентична с паянтова едноетажна сграда в ПИ с идент. * и като построена незаконно, без надлежно учредено право за строеж, е придобита от съсобствениците на ПИ с идент. * при квоти, съответстващи на квотите им в съсобствеността на дворното място, както и иск за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху собствените му идеални части от сградата;

4. иск срещу Р. С. Д. за приемане на установено, че в жилище с идент. * – собственост на ищеца, и в ПИ с идент. * не са изпълнени СМР по обособяване на дяловете съгласно протокол от 25.01.2010 г. по гр. д. № 1972/2005 г. по описа на Районен съд – Варна, от страните по спогодбата Р. Д. и О. Г., като ищецът не е задължен по изпълнението на същите.

Въззивният съд е споделил извода на РС – Варна, че предявеният от Д. Г. срещу Р. Д. иск с правно основание чл. 40 от ЗС за определяне на дяловете на двамата съсобственици в общите части на съсобствения имот, а именно паянтова едноетажна сграда с кладенец, находящи се в ПИ с идент. *** е недопустим, тъй като е налице сила на пресъдено нещо и производството в тази част следва да бъде прекратено. Прието е, че съгласно съдебна спогодба за делба, обективирана в протокол от 25.01.2010 г. по гр. д. № 1972/2005 г. на РС – Варна, паянтовата едноетажна сграда и 1/2 ид. част от кладенеца са поставени в дял на Р. Д.. Сключената съдебна спогодба между Р. Д. и праводателя на ищеца - О. Г., има значение на съдебно решение за страните и правоприемниците им, докато не бъде развалена, каквито твърдения няма.

Прието е, че правилно е прекратено производството и в частта по заявената при условията на евентуалност претенция срещу М. Д. за признаване за установено, че еднофамилна жилищна сграда с идент. * не е идентична с паянтова едноетажна сграда в ПИ с идент. * и като построена незаконно, без надлежно учредено право на строеж, е придобита от съсобствениците на поземления имот при квоти, съответстващи на квотите им в съсобствеността на дворното място, както и в частта, по иска срещу Р. Д. за признаване за установено, че в жилище с идент. *, собственост на ищеца, и в ПИ с идент. * не са изпълнени СМР по обособяване на дяловете от страните по спогодбата, за които са постигнали съгласие съгласно протокола от 25.01.2010 г., като ищецът не е задължен по изпълнението им. Въззивният съд е посочил, че ищецът не разполага с право на такива искове. Съдът не им е дал правна квалификация, защото българската нормативна уредба не предвижда предявяване на такива искове, поради което и същите са недопустими. Посочил е, че изводът не се променя, ако се приеме, че се иска установяване на факти, тъй като те не попадат в приложното поле на хипотезата на чл. 124, ал. 4 от ГПК.

При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият поставен от касатора въпрос е от обуславящо значение за крайния изход на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет, като изложи мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи. Касаторът поддържа, че съдът не се е произнесъл по доводите му, че предявените от него искове не целят пререшаване на спора, решен със съдебната спогодба, а касаят последиците за ищеца от неизпълнението на нейни части относно извършване на СМР, като тези части са извън предмета на делбеното дело, поради което не са охранени от СПН, както и по доводите му, че в тези части съдебната спогодба има характера на предварителен договор. Необсъждането на тези доводи обаче не може да обоснове допускане до касационно обжалване. В практиката на ВКС /определение № 18 от 06.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 4840/2018 г. на ВКС, I г.о./, е разяснено, че съдебната спогодба има силата на влязло в сила решение /чл. 234, ал.3/ и подлежи на изпълнение /чл. 404, ал.1 ГПК/. По своя характер, тя представлява одобрен от съда договор по чл. 365 ЗЗД и относно действителността й и отговорността при неизпълнение се подчинява на договорите, независимо от това, че се одобрява от съда. С договора за спогодба страните чрез взаимни отстъпки прекратяват един съществуващ спор, поемайки насрещни задължения. Когато спогодбата е сключена по делбено дело и с нея се обособяват самостоятелни дялове съобразно одобрен от общината инвестиционен проект, чието фактическо обособяване предстои, спогодбата поражда правно действие след одобряването й от съда, но вещният ефект настъпва с обособяването на всеки от дяловете фактически. Ако предписаните от инвестициония проект СМР не бъдат изпълнени, или са изпълнени неточно, това са действия след сключване на спогодбата и ако не съставляват частично неизпълнение, спогодбата подлежи на разваляне. Въззивният съд в съответствие с посочената практика е приел, че ищецът не е навел твърдения за разваляне на съдебната спогодба, съгласно която паянтовата едноетажна жилищна сграда и 1/2 ид. част от кладенеца са поставени в дял на Р. Д., поради което и предвид наличието на сила на пресъдено нещо, искът с правно основание чл.40 от ЗС относно паянтова едноетажна сграда и кладенец, находящи се в ПИ с идент. ***, е недопустим.

Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.

По втория, третия и четвъртия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК –въпросите да са от обуславящо значение за крайния изход от спора. Мотивите на съда, за да приеме, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на предявения от Д. Г. срещу Р. Д. иск с правно основание чл. 40 ЗС относно паянтова едноетажна сграда с кладенец, находящи се в поземлен имот с идент. *, са че по тази претенция е налице сила на пресъдено нещо, тъй като съгласно съдебна спогодба, обективирана в протокол от 25.01.2010 г. по гр. дело № 1972/2005 г. по описа на РС – Варна, която има силата на влязло в сила решение, паянтовата едноетажна жилищна сграда и 1/2 ид. част от кладенеца са поставени в дял на Р. Д.. За да приеме, че е недопустим и искът на Д. Г. срещу Р. Д. за признаване за установено, че в собственото на ищеца жилище с идент. * не са изпълнени СМР по обособяване на дяловете съгласно протокол от 25.01.2010 г. по гр. дело № 1972/2005 г. на РС – Варна от страните по спогодбата – Р. Д. и О. Г., като ищецът не е задължен по изпълнението им, въззивният съд е посочил, че българската нормативна уредба не предвижда предявяване на такива искове, като дори да се приеме, че се иска установяване на факти, същите не попадат в приложното поле на хипотезата на чл. 124, ал. 4 от ГПК. Въпроси във връзка с тези решаващи изводи на въззивния съд, не са поставени, а същевременно формулираните от касатора втори, трети и четвърти въпрос са изцяло неотносими към мотивите на обжалваното определение- по тях съдът не се е произнасял и съответно те не стоят в основата на приетото, че исковете са недопустими. При липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се извършва преценка за наличието на специалната такава.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение