Определение № 308 от 31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1867/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Евротрак лизинг“ ООД обжалва решение № 62 от 19.06.2020 г. по в.гр.д. 148/20 г., Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено изцяло решение на Ямболски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Евротрак лизинг“ ООД срещу „Технострой инженеринг 99“ АД, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Излага съображения за нарушение на съдопроизводстветните правила – основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Конкретно нарушение на въззивния съд, изразяващо се в неоказване на съдействие на касатора да установи необходимите факти и доказателства, поради наличие на нарушение при изготвяне на доклада по делото, на основание чл. 146 от ГПК. Конкретно във връзка с възражението на ответника за антидатиране на предварителния договор, не било указано кой точно факт ищецът следва да установи, че договорът по принцип е сключен преди датата 25.1.2019 г. на прекратяване на представителна власт или че процесният договор е сключен точно на посочената в него дата 8.1.2019 г.

Излага и доводи за необоснованост на съдебното решение, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Изводът, че процесният договор е сключен без представителна власт, тъй като не била установена достоверна дата бил в противоречие със събраните доказателства. Излага подробни съображения.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска, както и да се присъдят разноски за всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси.

1. Следва ли въззвният съд в доклада си, при пропуск на първоинстанционния съд и при изрично възражение във въззивната жалба, да изготви доклад със съдържанието по чл. 146, ал.1 от ГПК, включително да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои конкретни факти сочат или не сочат доказателства, в това число и на ищеца във връзка с възражението на ответника за антидиатиране на процесния договор, което води до нищожност поради липса на представителна власт. Счита, че така посоченият правен въпрос е разрешен в противоречие с решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр.д. 1553 /2009 г. 1 ГО, решение № 341 от 6.12.2011 г. по гр.д. 252 /11 г., с което обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК.

2. Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивнното производство?

3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 от ГПК процесуална възможност не дерогира изсикването на чл. 236, ал.2 от ГПК. По отношение на въпроси 2 и 3 сочи основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като и по 2 и по 3 въпрос счита, че са постановени в противоречие със задължителната практика на ВС – ППВС 1/53 г, ТР 1/2001 г., решение № 212 от 1.2.2012 г. по т.д. 1106/10 г., ВКС, 2 ТО, решение № 157 от 8.11.2011 г. п от.д. 823/10 г. ВКС, 2 ТО, решение № 24 от 28.1.2010 г. по гр.д. 4744/2008 г. на ВКС, 1 ГО, решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. 1857/10 г., ВКС 4 ГО.

Ответникът „Технострой – инженеринг“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че по отношение на първия поставен въпрос, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, предвид постановяване на процесното решение без отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че въззивният съд е постановил собствени мотиви и не са налице и останалите основания за допускане касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 01.07.2020 г. Касационната жалба е подадена на 05.08.2020 г. Следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването.

За да потвърди отхвърлителното решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от „Евротрак лизинг“ ООД срещу „Технострой инженеринг 99“ АД, въззивният съд е приел, че предмет на иска е, предварителен договор за продажба на МПС от 8.1.2019 г. Прието е наличие на представен писмен акт, сочещ да е сключен от страните. С оглед направеното по делото възражение от ответника по иска за недействителност на договора поради това, че липсва съгласие, волята на юридическото лице не е изразена от името на неговия представител, а с оглед антидатиране на договора, не изхожда от представителя му. При така направеното оспорване, въззивният съд е приел, че ответникът като оспорващ документа, не се явява трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на липса на достоверна дата, следвайки практиката, изразена в решение № 167/03.07.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4020/2017 г., 4 г.о., ВКС. С оглед разясненията относно този вид оспорване на действията без представителна власт на лице, чието представителство е прекратено, въззивният съд е приел, че документът няма обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му. Същата следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е на лицето, претендиращо изгодни за себе си правни последици. Въззивият съд е приел, че не е установена достоверността на датата 8.1.2019 г. като дата на сключване на предварителния договор, обсъждайки свидетелските показания, приемайки недостоверност на свидетелски показания. Достигнал е до извода, че не може да се установи, че договорът е сключен с надлежно съгласие на представителя, действащ към посочената дата, тъй като не е установена нейната достоверност и поради това липсва съгласие на продавача за сключване на предварителен договор. Това е обусловило неоснователност на иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на сключен предварителен договор за продажба на МПС.

Допускането до касационно обжалване на въззивното решение се извършва на основание чл. 280 от ГПК само на предвидените в тази норма основания. Съгласно тази норма служебно касационната инстанция може да допусне обжалване на въззивно решение, когато е налице вероятност да е налице нищожност или недопустимост на същото. В настоящия случай, не са налице сочените основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 от ГПК.

Извън посочените случаи, съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове материалноправен или процесуално правен въпрос, който да представлява общо основание, съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, следва да е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора.

Посоченият първи правен въпрос се свежда до задълженията на въззивната инстнация при нарушение на задълженията на първоинстанционния съд да изготви надлежен доклад по делото съгласно чл. 146 от ГПК и наличие на оплакване и релевирането на това процесуално нарушение на чл. 269 от ГПК във въззивната жалба. Задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. приема, че задължение на въззивния съд е да отстрани допуснатите от въззивния съд нарушения, когато са релевирани във въззивната жалба, като при констатирано нарушение на съдопроизводствените правила относно задължението за изготвяне на доклад по делото, на основание чл. 146 от ГПК, е длъжен да го отстрани, като не следва да изготвя изцяло нов доклад по делото, а само да даде възможност на страните да предприемат тези действия, като посочат относими и допустими доказателства, които са пропуснали или не са имали възможност да представят поради грешка или непълнота на доклада, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. В този смисъл поставеният правен въпрос, не е разрешен от въззивния съд. Не съществува, съгласно посоченото тълкуване на чл. 266, чл. 269 и чл. 146 от ГПК от ОСГТК на ВКС, задължение на въззивния съд да извърши изцяло нов доклад по делото. В случая, въззивният съд е уважил доказателственото искане на въззивния жалбоподател, като е обезпечил възможността му да докаже твърденията си за достоверност на датата на предварителния договор, възприемайки довода за допуснати съществени процесуални нарушения чрез неизготвяне на доклад по делото съгласно изискванията на чл. 146 от ГПК и наличие на основание съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК като е допуснал един свидетел Ч. Д.. Свидетелят е и разпитан в открито съдебно заседание. Посоченият процесуален въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втори и трети правни въпроси. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е изложил в мотивите си собствените фактически констатации. Ясно е посочил, че не приема за доказана достоверността на датата на предварителния договор. Възприел е, че при направеното оспорване не е доказана достоверността на датата на сключване на предварителния договор. А от там и че лицето, изразило съгласие от името на продавача по предварителния договор, е имал представителна власт и е могъл да изразява волята на търговеца за поемане на задължение за прехвърляне на право на собственост върху посочения автомобил. По този начин липсва разрешение на посочения правен въпрос за липса на изпълнение на задължението на въззивния съд да обсъди основанията, посочени във въззивната жалба, да направи собствени фактически констатации и да изложи мотиви.

Изложените съображения от касатора засягат правилността на съдебното решение и начина на обсъждане на доказателствата по делото. Въпросът за правилността на съдебното решение, не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Интерпретацията на свидетелските показания, извършена от касатора, следва да се преценява единствено при оплакване за необоснованост на касационната жалба и то след провеждане на открито съдебно заседание с призоваване на страните, с оглед изразяване на техните защитни позиции. Въззивният съд е изложил мотиви какви факти е възприел от свидетелските показания на свидетеля Ч. Д.. Дали решението е обосновано, не може да се прецени в производството по чл. 288 от ГПК. На практика в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1, касаторът е посочил анализ на свидетелските показания и кои факти според него е следвало да се възприемат от въззивния съд. Обсъдени са и свидетелските показания на Й. и И.. Поради това, че въззивният съд с оглед оплакванията във въззивната жалба е анализирал доказателствата и е приел за доказано оспорването на датата на договора, не може да се приеме, че касаторът е обусловил общо основание за допускане касационно обжалване по посочените правни въпроси 2 и 3.

Не следва да се допуска въззивното решение до касационно обжалване.

При този изход на делото в настоящата инстанция, на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 1 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България