Определение № 314 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 380/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д., чрез М. н. р. р. и б. и И. а. „М. а.” против решение № 97/04.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 185/2011 г. от Апелативен съд – Б.. Ответникът по касация, П. [фирма] оспорва наличието на касационни основания, водещи до допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима и подадена в срок. По предявения ревандикационен иск, апелативният съд е приел същия за основателен. За да достигне до този свой извод, съдът е приел, че въз основа на обстоятелството, че процесния имот е включен в капитала на ищцовото дружество, то и към момента на преобразуването му в дружество с държавно имущество – с разпореждане на МС №25/15.10.1991 година, имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на същото дружество. Този свой извод съдът е направил въз основа на заключение на вещо лице, по допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че имотът се води с инвентарен номер и балансова стойност в счетоводството на дружеството /неговия праводател/ към 1989 година. Съдът е приел, че към този момент, имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на дружеството, въпреки липсата на изричен акт за това на орган на Д., като собственик на имуществото, в тази насока. В изложението и към двете касационни жалби се сочи правен въпрос, относно това, към кой момент следва да е налице предоставяне за стопанисване и управление на имуществото, за да е налице фактическия състав на придобиване на правото на собственост по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ - към момента на създаване на търговското дружество с държавно имущество или в един по-късен момент и дали единствено включването в дълготрайните материални активи на това имущество е достатъчно, за да се направи извод на предоставянето на това имущество от страна на държавата, за стопанисване и управление. В тази връзка се сочи противоречие на възприетото от въззивния съд с разрешението, дадено с решение №1079/2005 г. по гр.д.№ 511/2003 г. на ІV г.о. на ВКС и решение №616/04.07.2008 г. по гр.д.№ 1538/2007 г. на V г.о. /и двете постановени по реда на ГПК /отм./. Това противоречиво разрешаване на правния въпрос е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса в размер по 2 791,67 лева по сметката на ВКС, доколкото се касае за права върху вещ, за която се твърди, че е частна държавна собственост. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия