Определение № 303 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3956/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. И. Б. срещу решение № 3547/20г. на СГС ІV-а състав, с което В. Б. е осъден да плати на Етажна собственост в гр. София, бул.“Македония“ №2 и 4 сумата от 6952,14лв. на основание чл. 422, вр.чл. 415 ГПК, вр.чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради неоснователно изтеглени суми от банковите сметки на Етажната собственост. Основният спор между страните е дали изтеглените суми от банковата сметка на етажната собственост са разходвани за нуждите на етажната собственост, тъй като в исковата молба ищецът твърди, че ответникът като бивш председател на етажната собственост не е представил разходно- оправдателни документи за изтеглената сума от 8439,64лв., а с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че ще представи такива документи като доказателства по делото. Въззивният съд е приел по основния спор между страните, че изтеглената от ответника сума от 6952,14лв. не е изразходвана за етажната собственост по следните съображения: съдебно- счетоводната експертиза е установила, че от двете сметки на етажната собственост са изтеглени 12445лв.; за сумата от 6952,14лв. не са представени разходно- оправдателни документи; докладът от проведена финансова ревизия за липса на нарушения е частен свидетелстващ документ, който не е съставен от контролния съвет; решението на ЕС, с което се освобождава ответника от имуществена отговорност не е влязло в сила; Протоколът от 27.05.2016г., който съдържа това решение е съставен за нуждите на настоящия процес; за да бъде освободен от финансова отговорност председателя на ЕС, първо трябва да има установени финансови задължения, а такива не са били установени преди това, поради което решението от Протокола е без предмет. В касационната жалба ответникът твърди нарушение на правото му на участие пред първа инстанция, тъй като последното съдебно заседание е проведено въпреки молбата на ответника и неговия адвокат да бъде отложено. Тогава е бил разпитан свидетел, на който ответникът не е могъл да постави въпроси и не е могъл да оспори представения оригинал за констатация на книгата за приходите и разходите на ЕС. Твърди се и нарушение на процесуалните му права, извършено от въззивния съд, който е отказал събирането на следните доказателства: отново да се представи оригинала на книгата за приходи и разходи за констатация и приемане на нотариален акт, установяващ правото му на етажен собственик. Според ответника първоинстанционното решение е нищожно, тъй като бил нарушен принципа за случайно разпределение на делата, направил е изрично такова възражение пред въззивния съд, но той не се е произнесъл по него. Твърди се, че липсват мотиви на въззивното решение. В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси: „Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за валидността на първоинстанционното решение? Задължително ли е прилагане на принципа на случайно разпределение на делата, съгласно чл. 9, ал.1 ЗСВ, и при нарушение какъв е порокът на съдебния акт?“. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение заради нищожност на първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК са без значение за изхода на делото, по следните съображения: първо, въззивният съд изрично е приел в мотивите си, че първоинстанционното решение е валидно и второ, делото в районния съд е разпределено по правилото на чл. 86, ал.6 от Правилника за администрацията в съдилищата, съгласно което при предявяване на иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК административният ръководител може да разпореди делото да бъде разпределено на съдията, издал заповедта за изпълнение срещу ответника, в случай че заповедното производство е било разгледано в същия съд. В случая и двете дела са разгледани от 120 състав на СРС. В тази връзка становището на касатора за очевидна неправилност поради нищожност на първоинсатнционното решение и неправилност на второинстанционното решение, е неоснователно. При този изход на спора в полза на етажната собственост следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното ВКС, състав на ІІІ ГО