Определение № 765 от 16.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1579/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите против решение № 206 / 10.10.2012 год. по гр.д.№ 308 / 2012 год. на Сливенски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното решение № 62 / 27.03.2012 год. по гр.д.№ 454 / 2011 год. на Районен съд – Нова Загора и е прекратено производството по предявените от Н. против С. Б., В. Д. ,С. Й., С. Е., П. И., З. В., Р. Е. и А. Е., искове с правно основание чл.216 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК, поради липса на процесуална правосубектност на първоначално конституирания ответник К. Е. Й. / починал към датата на предявяване на исковата молба /, предвид което и конституиране на наследниците и разглеждането на исковете с тяхно участие съдът е счел за недопустимо. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение досежно извода, че изначалната липса на правосубектност на конституиран ответник обуславя прекратяване на производството изцяло, поради наличие на процесуална пречка от рода на абсолютните. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК / вх.№ 1322/ 26.02.2013 год. /, касаторът е формулирал два въпроса, конкретизирани от настоящия състав, както следва: 1 / При положение, че купувачът по атакуваната с иска по чл. 216 ДОПК сделка / починалият К. Й. / е придобил имота в съпружеска имуществена общност със съпругата си С. Й. / явяваща се негов наследник, но и притежаваща ½ ид. част от имота на лично основание /, допустимо ли е да се прекрати / в който смисъл съдът възприема неточно ползваният израз „ да се опорочи „ / производството изцяло / т.е. и спрямо лицето С. Й., като страна по сделката на лично основание / ? и 2 / Намерението за увреждане, съгласно чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, включва ли намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял и подлежи ли на доказване или се презумира ?. Въпросите не са посочени в конкретна хипотеза на чл. 280 ал.1 ГПК. Ответните страни не са взели становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване по така поставените въпроси, достатъчно за какъвто извод е липсата на позоваване и обосноваване на допълнителен селективен критерий в някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Вторият от поставените въпроси е изцяло ирелевантен, тъй като предпоставя произнасяне по исковете по същество, каквото въззивният състав не е предприел, предвид обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, поради липса на изначална процесуална правоспособност на конституиран ответник по спора, приемайки че процесуалната му легитимация / като купувач /, с тази на останалите ответници / продавачи по атакуваната сделка / е съвместна, от вида на задължителното другарство и липсата на процесуална правоспособност на един от другарите предпоставя недопустимост на производството изцяло, както и невъзможност за саниране на порока с последващо конституиране на наследниците на починалата към момента на предявяването на исковете страна. Затова и подлежащите на доказване факти, съгласно основанието на иска - чл. 216 ал.1 т.1 и т.4 ДОПК – са извън обхвата на произнасянето на въззивния съд. Само на това основание, вторият от въпросите няма характеристиката на правен въпрос съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Първият от поставените въпроси съдържа предпоставка, наличието на която би обусловила релевантност спрямо произнасянето на съда, а именно: придобиването на имота – предмет на атакуваната сделка - от купувача К. Й. при условия на съпружеска имуществена общност със С. Й. – съпруга и негова наследница. По наличието на тази предпоставка, обаче, въззивният съд не се е произнасял, тъй като същата не е била наведена като довод, обосноваващ самостоятелна / а не като наследник на починалия К. Й. / процесуална легитимация на ответницата С. Й.. Отделно от това касационен довод за неправилност на решението по чл. 281 т.3 ГПК, свързан с този въпрос, не се съдържа в касационната жалба, което на самостоятелно основание изключва произнасянето по същия като значимо за изхода на спора. Следователно, формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, а както се посочи - не е изобщо твърдян приложимия допълнителен селективен критерий съгласно разпоредбата, за допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение