Определение № 2178 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2657/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. И. срещу въззивно решение № 467/25.07.2024 г. по в.гр.д. № 354/2024 г. на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 2/08.01.2024 г. по гр. д. № 72/2023 г. на Районен съд Козлодуй, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд иск за сумата над 1000 лв. до претендирания размер от 8000 лв. - обезщетение за претърпени от касатора неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 04.10.2021 г..

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 33Д, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС 4/68 г., следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение?“

2. „Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната?“

3. „Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 33Д при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния?“

4. „При определяне размера на неимуществените вреди вследствие на причинените телесни повреди следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди?“

Допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с първия и втория въпрос е обоснован с противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 39 от 07.05.2020 г. по т.д. № 1184 от 2019 г., решение № 128/01.08.2017 г. по т.д. № 231/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ т.о., решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г., ІІ т.о., решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. І т.о. По въпрос трети и четвърти се твърди наличие на основанието за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от доразвиване на правната уредба по тълкувателен път и изясняване на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, поради неотчитане в пълнота на всички обстоятелства от значение за размера на справедливото обезщетение - конкретно несъобразена според касатора се явява икономическата обстановка в страната към 2021 г. Оспорва се приетия обем на съпричиняване от 2/3 като завишен, като се акцентира на обстоятелството, че касаторът е пострадал като пътник в автомобил. Излагат се съображения за неправилно определен начален момент на законната лихва.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваните части, като се постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен за сумата до 8 000 лв.

От ответника по касация Гаранционен фонд е постъпило становище за липса на основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество с оглед липсата на формулиран въпрос, който да обоснове този достъп. В отговора на касационната жалба се заявява, че относимите за определяне на застрахователното обезщетение обстоятелства са били изцяло отчетени от въззивния съд с позоваване на събраните по делото доказателства и при съобразяване с принципа на справедливост. Определеното обезщетение намира за съответстващо освен на преживените от касатора травматични увреждания, но и на икономическата конюнктура към 2021 г., както и на обема съпричиняване съобразно поведението на пострадалия. Претендират се разноски в размер на 540 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от М. С. И. срещу Гаранционен фонд претенция с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000 лева вследствие на ПТП, реализирано на 04.10.2021г. при управление на лек автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от водача Х. В. Б., ведно със законната лихва от 18.11.2021г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумата.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил решение на Районен съд Козлодуй, с което предявеният иск е бил уважен за сумата от 1 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лв. е бил отхвърлен поради неговата недоказаност. Като спорни пред въззивната инстанция са очертани въпросите за размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия ищец в съответствие с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и върху дължимостта и размера на законната лихва за забава.

При изясняване на фактическата обстановка по делото са съобразени както писмени доказателства, така и одобрено споразумение с Прокуратурата по НОХД № 291/2021 г. на Районен съд Козлодуй, от които е изяснен механизмът за настъпване на ПТП – Х. В. Б., без да притежава свидетелство за управление, е управлявал МПС, в което на предната дясна седалка пътувал ищецът, като автомобилът се движил с несъобразена с релефа на пътя скорост и при завой напуснал пътното плътно и се блъснал в дърво. Вследствие на ПТП ищецът получил разкъсно-контузна рана тип „ламбо“ в теменната област на главата; разкъсно-контузна рана на челото в ляво; разкъсно-контузна рана на ляв лакът. Съгласно приетата по делото СМЕ травмите наложили болнично лечение и причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота с възстановителен процес от 2-3 седмици при липса на усложнения. Съдът е кредитирал показанията на водача за наличие на знание у ищеца, че същият не притежава свидетелство за управление на МПС, както и дадените от самия ищец в досъдебното производство показания в същия смисъл. При определяне справедливия размер на обезщетението съдът е изходил от краткия период на хоспитализация, провежданото на ищеца лечение с обезболяващи средства, краткият период на възстановяване, в който е изпитвал болки и страдания и неудобства от битово и хигиенно естество, възрастта му – 17 години към момента на настъпване на ПТП, както и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите – 2021 г. Отчел е, че възстановяването на ищеца е протекло без усложнения в обичайния период за тези травми, че понастоящем не са установени видими травматични увреждания, че ищецът е напълно възстановен от травмите, получени при процесното ПТП, и е в доброто физическо и психическо състояние. При съобразяване на сочените критерии за справедлив размер на обезщетението е определена сумата от 3 000 лв., която е намалена с 2/3 поради доказано възражение за съпричиняване на вредата, предвид знание у пострадалото лице, че пътува в автомобил, управляван от водач без съответната правоспособност, и без поставен предпазен колан, който е бил в състояние да предотврати настъпване на двете от разкъсно-контузните рани на главата. По отношение на лихвата съставът е посочил, че отговорността на Фонда не е функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на отказа да изплати обезщетение.

Не са налице твърдяните от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Поставените първи и четвърти въпрос относно общите критерии, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, така че то да е справедливо, както и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии, макар да удовлетворяват общата селективна предпоставка, не попълват хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от подробните фактически и правни съображения, изложени във въззивното решение на Окръжен съд Враца по спорния въпрос, а именно – размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Мотивировъчната част на решението не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд. В цитираното ППВС № 4/1968 г. е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Това разбиране е последователно застъпвано и в създадената по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. Основните разрешения, дадени в цитираното постановление, са съобразени от Окръжен съд Враца. Не могат да се възприемат доводите за необходимост от уеднаквяване на практиката по този тип дела, тъй като е невъзможно прякото съпоставяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди по различните дела, доколкото определянето им е в зависимост от специфични за всеки казус конкретни обстоятелства.

Вторият и третият формулирани въпроси, обвързващи присъденото обезщетение с оплаквания за несъобразяване на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка, инфлационните процеси в страната и общественото разбиране за справедливост, не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в несъобразяване с посочените от касатора критерии, тъй като решението му съдържа детайлно позоваване на обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, а лимитите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не са решаващ фактор за определяне на обезщетение. Липсата на надлежно обосновано общо селективно основание мотивира настоящия състав да приеме липса на предпоставки за допускане на решението до касационен контрол и по тези формулирани въпроси.

При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото касаторът следва да заплати на процесуалния представител на ответника по касация Гаранционен фонд сума в размер от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение за оказано процесуално представителство.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС