Определение № 272 от 22.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 419/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. АД-П. против решение № 363/6.03.2012 г. по в.гр.д. № 71/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава решение № 4126/21.11.2011 г. по гр.д. № 8289/2011 г. на Пловдивски РС, с което касаторът е осъден да заплати на ЕТ Е.-81-Р. Д. – П. сумите: 10 452.22 лв. остатък от общото задължение, претендирано като частично по т.д. № 110/2008 г. на Пловдивски ОС от 15 452.22 лв., която включва стойност на изградени от ищеца процесни енергийни съоръжения, 6 625.56 лв. на основание чл.86 ЗЗД, ведно със законите лихви и разноски. Ответният по касация ЕТ е подал отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: С какъв иск собственикът на енергийно съоръжение, което снабдява с ел.енергия повече от един потребител, следва да се защити при отказ на енергийното предприятие да изкупи съоръжението му-по чл.59 ЗЗД или по чл.117,ал.7 ЗЕ във вр.с п.4 ПЗР, т.е. разполагал ли е ищецът с друг вид защита и ако да-основателен ли е иск по чл.59 ЗЗД?, били налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Представено е ППВС № 1/79 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По поставеният въпрос ВКС-І т.о. вече се е произнесъл с определение № 108/22.02.2011 г. по т.д. № 703/2010 г. по делата с които е бил уважен предявеният частичен иск за неоснователно обогатяване. Направено е разграничение и в Р 37/30.03.2010 по т.д. 709/2009 на І т.о. Допълнението на въпроса е неправилно формулирано, защото ако има друг вид защита, то предявеният иск би бил недопустим, а не неоснователен, защото основателността е въпрос по съществото на спора. В случая, няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо, по смисъла на т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, с оглед изложеното по-горе във вр. с цитираното определение на І т.о. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Доводът на касатора за липса на съдебна практика противоречи на неговото твърдение за наличие на приложното поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а е и неоснователен, тъй като такава има. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК Водим от горното, ВКС-І т.о.