Определение № 3055 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5349/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т. /сега С./, [населено място], чрез адвокат Н. М., срещу решение № 441 от 18.07.2023 г. по в.гр.д. № 520/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 16 от 24.01.2023 г. по гр.д. № 144/2022 г. на Районен съд – Разлог. С първоинстанционното решение е прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК бракът между страните Р. И. Т. /сега С./ и А. Ц. Т., упражняването на родителските права по отношение на общите им две деца – Ц. А. Т. и А. А. Т. – е предоставено на бащата, определен е режим на лични отношения с майката, която е осъдена да заплаща по 190 лв. месечна издръжка за всяко от децата, и ползването на семейното жилище е предоставено на бащата, при когото е определено и местоживеенето на децата. С подадената касационна жалба се обжалва въззивното решение в частта относно упражняването на родителските права и издръжката. Твърди се че, че въззивното решение в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. Ц. Т., със съдебен адрес [населено място], подаден чрез адвокат Г. М. и адвокат Г. К., в който се поддържа становището, че подадената жалба е неоснователна, а по същество се моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата, са формулирани следните въпроси, по които жалбоподателката счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им?“.

2. „При преценка на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК съдът обвързан ли е от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което обобщава практиката на съдилищата по предоставяне на упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като следва ли изследването по критериите да се извърши конкретно и при преценка на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, и съдът длъжен ли е да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, без преклузии, което да намери отражение в мотивите му, като изискване към съдебния акт по чл. 59, ал. 2 СК?“.

Твърди се, че по поставените въпроси е налице противоречие с ППВС № 1/1974 год. и други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че към доказателствата по делото са приобщени социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. и Дирекция „Социално подпомагане“ – Р., както и че по делото е изслушано по-голямото от двете деца. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като посоченото изброяване е примерно. При всички случаи се касае за комплексна оценка, която почива на задълбочен анализ на всички относими фактори и обстоятелства, като водещото в преценката на съда на кого да бъдат предоставени родителските права е защита интереса на децата. Двамата родите разполагат с битови и материални възможности за отглеждане на децата, демонстрират родителска обич, всеотдайност и готовност да се грижат за тях. Те имат равностоен родителски капацитет, доколкото всеки от тях е способен да се грижи за децата и да обезпечи базовите им нужди, и принципно имат задоволителни личностни и интелектуални качества за отглеждане и възпитаване на дете. При преценката на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права са отчетени обстоятелствата, че от раждането им до настоящия момента децата живеят в [населено място], където е и учебното заведение, което посещават, като това е тяхната позната среда, в която имат свои роднини и приятели. Съдът е приел за обуславящ и факта, че бащата живее в двуетажна жилищна сграда, като първият етаж се обитава от неговите родители /бабата и дядото по бащина линия/, а на втория етаж живеят той и двете деца. Това предполага, че бащата може да разчита във всеки един момент на непосредствената подкрепата на своите родители при отглеждането на децата. От събраните доказателства е установено, че при бащата всяко от децата има собствена стая оборудвана с всичко необходимо и аранжирана по желание на всяко дете, съобразно неговите интереси. Майката живее с друг мъж в София в жилище, което разполага само с една детска стая с три легла, която децата трябва да делят и с детето на новия партньор на майка им, с което по данни на дъщерята „донякъде се разбират“. От заключението на психологическата експертиза е прието, че независимо от твърдението на изслушаното пред съда дете, че с новия партньор на майката се разбират добре, и двете деца показват неяснота спрямо него. Според вещото лице децата искат да си запазят отношенията и с двамата родители и се чувстват добре в родния си дом, защото това е тяхното познато място, но не искат да се лишават и от срещите с майка им и новите възможности, които тя може да им предложи в новия град. След анализ на съвкупния доказателствен материал съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която упражняването на родителските права и предоставено на бащата, и е счел, че определеният режим на лични отношения с майката е подходящ. Отчетена е градацията в отношенията на двамата родители, свързана с контактите на майката с децата, която може и ги вижда, когато реши, което е в интерес и на самите деца. По отношение на издръжката, дължима от майката, съдът е приел, че и двамата родители са материално обезпечени, а определения размер от 190 лв. на месец за всяко от децата е съобразен със събраните по делото доказателства и не следва да бъде променян.

Имайки предвид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посочените от жалбоподателката основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в изложението въпроси са обусловили дейността на въззивния състав при постановяване на обжалваното решение, но не е налице твърдяното противоречие със сочените решения. По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, е налице трайна практика на ВКС – Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр.д. № 2296/2019 на ВКС, III г.о., решение по гр.д. № 4566/2018 на I г.о., решение по гр.д. № 1411/2019 г. на III г.о. и др. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС конкретната преценка кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай. За да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето и да даде отговор на посочените въпроси, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези разрешения. В конкретния случай са взети предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Съдът е положил е максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, като са съобразени и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на деца.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.