Определение № 68 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2435/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т., гражданин на Република Турция, подадена чрез процесуалния му представител адв.С. Ш. срещу решение № 27 от 9.3.2020 г, постановено по гр.дело № 496/19 г на Апелативен съд-Пловдив, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 303/2.8.2019 г по гр.дело № 173/19 г на Окръжен съд-Хасково.С първоинстанционното решение И. Т. е осъден да заплати на адв.Й. Т. Х. от [населено място] сумата 62 550 евро-главница, представляваща възнаграждение по договор за поръчка, представлявако 30 % от присъденото на Т. обезщетение за имуществени вреди от 208 500 евро, с решение от 15.11.18 г на ЕСПЧ по делото Affaire Togrul c.Bulgarie/Жалба № 20611/10 и 1789, 62 евро договорна лихва за периода 30.11.18 г-12.3.19 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.3.19 г до окончателното плащане. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и е необосновано. Ответницата по касационната жалба Й. Т. Х. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Т. В..Счита, че не са налице основания за допускане на възззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Установено е по делото, че на 8.10.2008 г Т. е пътувал от Германия за Турция с лек автомобил, като на митница „Капитан Андреево“ му е съставен акт ва установяване на валутно нарушение за пренасяне на 199 400 евро, които му били задържани, заедно с още 9 100 евро.С назакателно постановление са му наложени 2 административни наказания- отнемане в полза на държавата на сумата 199 400 евро и налагане на глоба в размер на 3 000 лв.На 15.12.2009 г между ответницата адв.Й. Х. от АК-Хасково е била упълномощена за извършването на определени правни действия: изготвяне и подаване на жалба до ЕСПЧ в Страсбург, както и участие във всяка процедура, която би могла да се проведе в рамките на ЕКПЧ във връзка с жалба на основание чл.34 от Конвенцията срещу РБ.След сдобиване с позитивно решение по делото на 20.11.18 г касаторът подписал писмения договор за поръчка и с ново пълномощно я упълномощил да предприеме действия по реализиране на правата му по решението на ЕСЧП, както и декларация, с която потвърждава постигнатата уговорка за заплащане на възнаграждение в размер на 30 % от предмета на делото.На практика обаче ответникът отказал да изплати сумата.Съдът е приел, че сключения на 15.12.2009 г между страните устен договор за поръчка се е трансформирал в писмен такъв, чрез подписването му на 20.11.18 г.Прието е, че адв.Х. е изправна страна по довогора за поръчка, тъй като е изпълнила задълженията си- с решение № 20611/10 от 15.11.18 г ЕСПЧ е отсъдилбългарската държава да заплати на жалбоподателя Т. сумата 208 500 евро, тъй като е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията заради конфускуване на сумите. Решението е влязло в сила на 5.2.19 г.В кантората на нотариус В. на 15.11.2018 г ответникът в присъствието на ангажиран от него преводач подписал договора за поръчка от 15.12.2009 г, нотариално заверено пълномощно ищцата да го представлява и във връзка с изпълнението на решението на ЕСЧП и писмена декларация от 20.11.18 г.В нея касаторът декларирал, че е постигнал съгласие с адв.Х. да й заплати 30 % от паричната стойност на присъденото обезщетение.Прието е, че този частен писмен документ, изходящ от ответника има обвързваща доказателствена сила, относно фактите отразени в него, а именно изразеното съгласие за заплащане на посоченото възнаграждение за договореното процесуално представителство.Прието е, че е без значение дали с ответника е сключен писмен договор за поръчка, като уговорената клауза за възнаграждение не е нищожна, превид зачетената свобода на договаряне.Адв.Х. по силата на писменото пълномощно, с което е била снабдена е осъществила процесуално представителство, в резултат на което с влязло в сила решение на ЕСПЧ му е присъдено обезщетение в размер на 208 500 евро, 30 % от което се равняват на сумата 62 550 лв, която е присъдена, ведно с лихвата от 30.11.18 г-12.3.19 г, в размер на 1 789, 62 евро. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: Въпроси 1 и 2 се свеждат до следния „частен свидетелстващ документ оспорен от страната от която изхожда, рзполага ли с обвързваща доказателствена сила“. Въпроси 3 и 4 „задължен ли е по принцип въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, когато и в случая когато не препраща към мотивите на първоинстанционния съд.“ Въпроси 5 и 6, 7.Приложими ли са нормите на общностното и националното законодателство, уреждащи защита на потребителите спрямо договорите за правни услуги, сключени от физическо лице, което действа извън рамките на своята търговско или професионална дейност.Приложими ли са тези норми когато възнаграждението се изчислява на база абсолютен процент от материалния интерес на договора за адвокатска услуга.Следва ли съдът във всеки отделен случай да изследва дали са приложими тези норми. По така поставените въпроси Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: 1.По въпроси 1 и 2 не е налице противоречие, а пълно съответствие с посочените решение № 50 от 21.7.2017 г по гр.дело № 4880/14 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 213/15.1.2018 г на ВКС, Трето ГО и решение № 554 от 8.2.2012 г, постановено по гр.дело № 1163/2010 г на ВКС, Четвърто ГО.По делото е установено авторството на представените, изходящи от касатора декларация и пълномощно в полза на ответната страна, като последното е с нотариална заверка на подписите, както и приобщения към кориците на делото договор.В този смисъл е и заключението на приетата съдебно-графологична експертиза.Въззивният съд е обосновал изводите си за наличие на договор за поръчка между страните не предавайки материална доказателствена сила на оспорен частен документ, както се стреми да установи касатора, а въз основа на съвкупната преценка на целия доказателствен материал-сключения между страните писмен договор от 20.11.2018 г, нотариално завереното пълномощно, по силата на което адв.Х. ще осъществи всички действия по реализиране на правата на касатора, признати му с решениена ЕСПЧ, в това число да му открие банкова сметка за изплащане на присъденото обезщетение.Всички тези волеизявления на Т. оставят извън съмнение волята му адв.Х. да осъществи правомощията си по пълномощното и договора за поръчка.Още повече, страните са договорили и осъществяване на последващи правни дейяствия от адв.Х.- представителство пред горната камара, в случай на обжалване от страна на държавата. Едва когато се е стигнало до реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение Т. е прекъснал връзката с адвоката и е ангажирал друг, тъй като не е съгласен с уговореното възнаграждение.От доказателствата е установено обаче, че ответната страна по касационната жалба е изпълнила задълженията си по договора и е постигнала позитивно решение по делото пред ЕСЧП, по което на Т. е присъдено обезщетение в размер на 208 500 евро. Отделно от това следва да се отбележи, че с така формулираните въпрос 1 и 2 всъщност касатора изразява несъгласие с правилността на съдебното решение и с начина по който, съдът в мотивите си е кредитирал съвкупността на събраните доказателства, което само по себе си не може да обоснове достъп до касационен контрол. По въпроси 3 и 4. Противоречие не е налице.Изводите на съда са обосновани, базирани са на събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства.Изложени са подробни мотиви към възивното решение както е указано в практиката на ВКС – ППВС № 7/65 г ., ТР № 1/4.01.01 г. ОСГК, ТР № 1/13 г. ОСГТК и решения по чл. 290 ГПК. които сочат на това, че съдът е изпълнил задълженията си да мотивира решението си при спазване на изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, в пределите, очертани от въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, конкретно ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема, и кои – не и да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора.Анализирани са поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства, ангажирани от страните-два броя договори, две пълномощни /едното без дата, с оглед бъдещи правни действия, декларация изходяща от Т. с нотариално заверка на подписа, както и събраните гласни доказателства. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. По въпроси 5, 6, 7. Отговор на същите е даден с представената съдебна практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК –решение на Съда /девети състав/ от 15.1.2015 г във връзка с преюдициално запотване, което се отнася до тълкуване на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993 г, където е посочено, че се прилага и относно договорите за правни услуги.Националните съдилища са длъжни да изследват дали в договорните отношения е спазено изискването за ясен и разбираем език в клаузите между представляван и представител, като това включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.Всичко това в разглеждания случай е сторено.Съдът е обосновал подробни мотиви относно това, че на касатора е било рзяснено съдържанието на всички клаузи, в това число и в присъствието на преводач, като категоричната му воля е била да ползва услугите на посочения адвокат при договорените условия. Клаузата за уговореното възнаграждение, която касаторът счита за нищожна, поради противоречие с добрите нпарви е приета от съда за действителна, като е зачетена свободата на договаряне между страните. Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, Четвърто ГО Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 3029 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение