Определение № 118 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение31.03.2021 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. П. М. срещу определение № 734 от 27.11.20г.по гр.дело № 2341/20г.на Върховния касационен съд,Четвърто гражданско отделение. Определението не подлежи на обжалване. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. П. М. чрез пълномощник адв.И. М. от САК срещу определение № 734 от 27.11.20г.по гр.дело № 2341/20г.на състав на Четвърто г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от същата страна касационна жалба срещу въззивно решение № 2010 от 12.03.20г.по гр.дело № 8794/20г.на Софийски градски съд и производството е прекратено. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.,като прецени данните по делото,приема следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение състав на Четвърто г.о. на ВКС е приел,че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена против решение на въззивен съд по гражданско дело, постановено по иск с цена под 5000 лв. Определението е правилно. Предявен е иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. В исковата молба като цена на иска е посочена сумата 13 338 лв.С допълнителна молба вх.№ 5076241/19.05.17г.,преди връчване на исковата молба, ищецът Н. М. е уточнил размера на данъчната оценка – 1132.20 лв и е заплатил държавна такса при тази цена на иска.Съгласно правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК по искове за сключване на окончателен договор,когато той има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска е по т.2 – данъчната оценка. Настоящият съдебен състав споделя становището на предходния състав на ВКС, че в първото съдебно заседание по разглеждане на делото пред първата инстанция въпросът за цената на иска не е повдигнат нито от ответника,нито служебно от съда, поради което съдът се е произнесъл по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД с размер на цената 1132.20лв. На основание чл.280 ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв – за граждански дела,каквото е настоящото.Ето защо, правилно съставът на Четвърто г.о. на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.