Определение № 54 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3161/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. П. Д. и Д. К. Д. чрез адв.А. А. от АК –Стара З. срещу решение № 141 от 15.06.20г. по в.гр.дело № 1211/20г.на Старозагорския окръжен съд в частта,с което е потвърдено решение № 184 от 21.12.19г. по гр.дело № 3689/18.на Старозагорския районен съд в осъдителната му част.Жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на Д. Л. Д. и Д. З. К. сумата от 4 166.64 лв имуществени вреди, представляващи стойността на ремонтни работи за отстраняване на нанесени в жилището им щети в резултат на непозволено увреждане, причинено от теч на вода от ап.№ 7,на ет.3 от блок 34 кв.Казански в Стара З.,ведно със законната лихва,считано от 19.07.18г.до окончателното изплащане. Жалбоподателите поддържат,че е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата Д. Л. Д. и Д. З. К. считат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищците Д. З. К. и Д. Л. К. са собственици на процесното жилище /ап.4/, а ответниците Д. Д. и Н. Д. са собственици на жилището,намиращо се над процесното /ап.7/.От заключенията на назначените съдебно-техническа и оценителна експертизи е прието за установено,че в ап.4 е имало системен теч на вода,в резултат на който са нанесени щети по стената на тавана над вратата на банята,във вградения гардероб по стената,в банята имало влага и мухъл; в кухнята по стената,обща с банята и тавана бил подкожушен латекса и опадал на много места,кухненските шкафове са надути и мухлясали в горната си част и др.,подробно описани от вещите лица.Според експертите причина за течовете е в банята на ответниците, а именно от мивката и сифона на горния етаж.В.л.П. поддържа,че при извършен ремонт в банята – тоалетна в ап.7 са правени и промени в архитектурното разположение.Мивката е преместена на срещуположната стена,при което тя се е отдалечила от основните тръби и се е увеличила дължината на вътрешната тръбна разводка, и това е предпоставка за теч.Според в.л.Б. ВиК инсталацията вътре в банята на апартамента на ответниците е направена погрешно под ъгъл 90 градуса и така са нарушени принципите на изграждане на ВиК инсталациите,което е причина за постоянните течове.Вещите лица не са констатирали теч от ап.10 ,който се намира над апартамента на ответниците.Съдът е възприел заключенията на вещите лица като компетентни и обосновани и ги е обсъдил съвместно със свидетелските показания. При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците да обезщетят ищците за настъпилите в апартамента им вреди на обща стойност 4166.64 лв, които са в причинна връзка с действията им – ремонт в банята им и последващи бездействия – неотстраняване причините за постоянния теч. Върховният касационен съд намира,че релевираното от жалбоподателите основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите във въззивната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост,които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.