Определение № 3068 от 13.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4523/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторът П. Х. А. иска изменение на определение № 1757/08.04.2025г. по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът Район „Северен“ – Община Пловдив възразява, че молбата е неоснователна. С определението по чл. 288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и касаторът – ищец в производството - е осъден да заплати на ответника сумата 1200 лв. – разноски пред настоящата инстанция, изразени в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Молбата по чл. 248 ГПК е обоснована с твърдения за неговата прекомерност. Касаторът счита, че доколкото производството пред касационния съд не се е развило в двете му фази, процесуалният представител на ответника не се е явявал в открито заседание и не е взел отношение по същество, то възнаграждението му следва да се редуцира. Молбата е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения: Прекомерно е това адвокатско възнаграждение, което е уговорено в съществено отклонение от обичайния и разумен размер на адвокатските възнаграждения за отнесените до касационната инстанция дела със сходен предмет и подобна правна и фактическа сложност. Именно на плоскостта на правната и фактическа сложност на делото съдът извършва преценка дали ответникът не е надценил труда на своя адвокат, при която не е обвързан от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че при петте правни въпроса и обоснованите по всеки от тях предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК срещу въззивното решение по отхвърлените искове за незаконност на уволнението на ищеца и за възстановяване на длъжността преди уволнението при точно и мотивирано развитите касационни основания срещу въззивното решение – всичките по чл. 281, т. 3 ГПК, и при подробно аргументираните възражения в отговора на касационната жалба, както и необходимостта от отчитане спецификите на приложимия към настоящия казус закон (ЗМСМА), възнаграждението от 1200 лв. не е прекомерно. Така направения разход от ответника има за причина поведението на ищеца, неоснователно отнесъл и до Върховния касационен съд правния спор по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, отхвърлени с въззивното решение. Неоснователно е позоваването в молбата по чл. 248 ГПК, че след като делото е разгледано и приключено в закрито съдебно заседание, отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде намалена, защото упълномощения от ответника адвокат не се е явявал в открито съдебно заседание, респ. не е имал възможността да изложи становище по същество. Адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено на 11.11.2024 г., а в писмения отговор депозиран същия ден адвокатът на ответника е развил както съображения срещу предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК така и срещу касационните основания. Положеният труд е съответен на правната и фактическа сложност на делото, проявена и в двете посоки. По изложените съображения искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, а с това – и молбата по чл. 248 ГПК При тези мотиви, съдът