Определение № 183 от 06.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 434/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. К. от С. против решение от 4.11.2010 г. по в.гр.д. № 4794/2010 г. на СГС, с което се оставя в сила-потвърждава решение от 27.02.2009 г. по гр.д. № 9141/2008 г. на СРС, с което касаторът е осъден да заплати на ЗАД В.-С. сумата 8 014.87 лв. на основание чл.81 ЗЗ-отм. и 550 лв. разноски. Ответното по касация АД е подало отговор, че следва да се приложи чл.280,ал.2 ГПК, както и че не са налице основания по ал.1. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че произнасянето на двата граждански съда е в противоречие с практиката на ВКС по наказателни дела. По аналогия на чл.300 ГПК, макар да няма влязла в сила присъда, постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, следвало да бъдат възприети като липса на престъпление и липса на нарушение по ЗДвП. Макар че наказателната отговорност на касатора не била ангажирана, гражданските състави “занимали се” с обезщетението на вредите от произшествието са се задоволили само с протокола от ПТП. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена преди изм. на чл.280,ал.2 ГПК-ДВ 100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г. На касационно обжалване подлежи само въззивното решение. Причинителят на вредата не отговаря за вредите ако е признат за невинен от наказателния съд за настъпилата злополука с управляното от него МПС- Р 220/99 по гр.д. 76/98 ВКС 5 чл.с., Р 1041/99 по гр.д. 340/99 V г.о. В случая е налице постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.12.2005 г. Но същественото е, че няма влязла в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл.300 ГПК, и затова това постановление сега е правно ирелевантно. Това постановление не обвързва гражданския съд, който разглежда регресния иск за репариране на вредите. Само постановената влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно посоченото в чл.300 ГПК. Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство няма СПН. Отделно от това, всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че няма основания за образуване на наказателно производство, не следва, че не са налице предпоставките на гражданска отговорност, /респективно регресното право/,-Р 1441/2.12.2008 по гр.д. 6245/2007 ВКС V г.о. Постановлението на прокурор за прекратяване на следствието няма доказателствена стойност и становището му не е задължително за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, включително и регресния иск. Щом като липсва присъда на наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства да установява виновността или невиновността на ответника-Р № 817/13.12.88 г. по гр.д. № 725/88 г. на ІV г.о. С Р № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на І т.о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. /Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими./ По изложените съображения, касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.