Определение № 124 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 747/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. И., подадена чрез адв. Г. С., срещу определение № 838 от 11.12.2020г., постановено по възз. ч. гр. д. № 526/2020 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено определение № 3493/13.08.2020 г. по гр. д. № 478/2017 г. на Районен съд - Русе. С първоинстанционното определение е върната исковата молба, подадена от Г. К. И. против ЦПЗ Р. ЕООД, поради неотстраняване на нередовностите й в указания от съда срок. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт– касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи, че при назначаването на адв. Г. С. за процесуален представител на жалбоподателката в първоинстанционното производство й е връчено само съобщение, без приложена искова молба от Г. И. и доказателствата към нея, като на адв. С. не са връчвани и други два акта след това. Твърди се, че е обективно невъзможно посочването на ответник по делото предвид развитието на досъдебното производство, водено във връзка с предявения иск, поради което е направено искане за спиране на делото. Жалбоподателката поддържа, че исковата й молба отговаря на изискванията за редовност – съдържа петитум и към нея са приложени доказателства, а след като първоинстанционният съд е връчил исковата молба на посочения в нея ответник – ЦПЗ Р. ЕООД, то е приел, че същата е редовна. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на разглеждането му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран следният въпрос: Следва ли да бъде прекратено производството по делото и да бъдат присъдени разноски на ответника при положение, че първоинстанционният съд е изпратил исковата молба на ответника, а ответникът е дал отговор и на първоначалната искова молба, и на допълнителната искова молба с корекциите? Липсва обосновка във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се съдържа обосновка и за основание по чл.280 т.1 ГПК, но към изложението са приложени съдебни актове, съдържащи произнасяне на различни съдебни състави по жалби срещу постановени разпореждания за връщане на искови молби поради неотстранени в срок недостатъци. Изложени са в изложението и доводи, преповтарящи по същество оплакванията в частната жалба за неправилност на определението и такива, относно наличието на обективни, особени и непредвидени обстоятелства, станали причина за пропускането на срока. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба ЦПЗ Р. ЕООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационна проверка, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: Пред Районен съд - Русе е подадена искова молба от Г. К. И. срещу ЦПЗ Р. ЕООД, с която се претендира обезщетение от 20 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди във връзка с причиняване на смърт по непредпазливост на майка й. Поради констатирани нередовности, съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняването им. С постъпила на 30.01.2017 г. допълнителна искова молба са отстранени частично посочените от съда нередовности в първоначалната такава и е отправена молба за предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 20.04.2017 г. съдът е назначил на ищцата процесуален представител – адв. Г. С., и е дал нови указания за отстраняване нередовностите на исковата молба /посочване на индивидуализиращи белези на ответника ЮЛ, формулиране на петитум и внасяне на държавна такса/ в двуседмичен срок от съобщението. По молба на адв. С. този срок е удължен с 30 дни от връчване на съобщението и е изтекъл на 14.06.2017г. - работен ден. На 15.06.2017г. от адв. С. е подадена молба за спиране на производството поради протичащото разследване по случая. Молбата е уважена. Производството е възобновено с определение от 20.05.2020 г. и на ответника е връчен препис от исковата молба. С разпореждане от 03.06.2020г. след констатация, че не са отстранени нередовностите в исковата молба е даден нов срок за отстраняването им. След удължаване на срока, на 26.06.2020г. е подадена допълнителна искова молба, с която е уточнена претенцията на ищцата. С определение от 13.08.2020 г. съдът е прекратил производството по делото с мотиви, че процесуалният представител на ищцата вместо да отстрани в дадения срок нередовностите на исковата молба съгласно указанията на съда от 20.04.2017 г., е поискал спиране на делото. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е счел, че е налице основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба, тъй като ищцата не е поправила същата в указания срок. Изложил е мотиви, че срокът по чл. 129, ал. 3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищцата да отстрани недостатъците на исковата си молба, а извършените след изтичане на срока процесуални действия не се вземат предвид с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че е без значение обстоятелството, че след изтичане срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба първата инстанция е извършвала процесуални действия. Посочил е, че съдът следи служебно за нередовностите на исковата молба във всеки един момент от делото и при констатирането им процедира по регламентирания в чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК ред. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; или е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от горните предпоставки въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.В първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Съобразявайки задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и вземайки предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС не установява предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. В случая формулираният от частния жалбоподател въпрос не обуславя решаващата воля на съда, поради което не е налице общата предпоставка на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната - води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 - 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е видно от мотивите на обжалваното определение решаващият извод на съда е обусловен от преценката му за преклудиране на правото на ищцата да отстрани недостатъците на исковата си молба след изтичането на срока по чл. 129, ал. 3 ГПК и незачитането на извършените процесуални действия след изтичане на преклузивния срок с оглед нормата на чл.64, ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е свързан с тези решаващи мотиви – нито с приложение нормата на чл.129, ал.3 ГПК, нито с приложение нормата на чл.64, ал.1 ГПК. Въпросът така, както е формулиран от касатора, е привързан към оплакването му за неправилност на определението, което подлежи на преценка само ако обжалването бъде допуснато, и по същество изразява несъгласието му с крайния резултат по делото. Доколкото обаче същият не е свързан с решаващите мотиви на съда, обосноваващи този краен резултат, не е от естество да обоснове извод за наличие на общо основание. Изложеното е достатъчно обжалването да не бъде допуснато. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че по отношение на формулирания въпрос не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая жалбоподателката бланкетно се е позовала на това основание и не е развила доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. Не е налице и основанието по чл.280 т.1 ГПК. Касаторът не е обосновал в какво според него се състои противоречието между обжалваното определение и приетото в приложените към изложението съдебни актове. Въпреки това следва да се посочи, че с позоваването на тези актове не може да се обоснове извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 т.1 ГПК, тъй като същите са постановени при различна фактическа обстановка и по различни правни въпроси. За пълнота на изложението следва да се посочи, че практиката последователно и еднозначно приема и ВКС многократно в свои актове е посочвал, че процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл. 64, ал. 1 ГПК/. Погасяването на правото да се извърши процесуалното действие настъпва когато страната е бездействала в рамките на срока и само ако пропускането се дължи на внезапно и непреодолимо препятствие същият може да бъде възстановен. В случая страната в рамките на срока до изтичането му на 14.06.2017г. не е отстранила пороците на исковата молба. Преди изтичането на срока не е поискала и ново продължаване на срока. Не е заявила и искане за възстановяване на срока при твърдение за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и поради които да е пропуснала да изпълни указанията на съда. Напротив, видно от данните по делото след изтичане на срока е заявила единствено искане за спиране на производството по делото. Това процесуално действие, както и последвалите го, като извършени след изтичане на срока не се вземат предвид от съда. По тези съображения неоснователен е и доводът за съществували обективни причини за забавяне изпълнение на указанията / посочените от касатора оплаквания в частната жалба, че висящото наказателно производство, невръчването на препис от подадената лично от страната искова молба на адвоката й са осуетили изпълнението на указанията в срок/ тъй като касаторът не е поискал продължаване на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, нито е поискал възстановяване на пропуснат срок, позовавайки се на особени, непредвидени обстоятелства, препятствали го да изпълни своевременно указанията на съда. В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът не е претендирал такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.