Определение № 1593 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 294/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. против решение № 985/27.09.2024г. по гр.д.№ 40/2024г. на Апелативен съд – София, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 128/06.10.2023г. по т.д.№ 91/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, искът на касатора против „Групама застраховане„ЕАД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над размера от 15 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 30 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид крайно занижен и като такъв – несправедлив - размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на увреждания, причинени при ПТП от 19.09.2019г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил. Позовава се на неотчетено в пълнота заключение на СМЕ на д-р К. А., според което: след проведеното оперативно, консервативно лечение и рехабилитация, движенията на пети пръст на дясната ръка не са възстановени, пръстът е фиксиран в едно положение, при невъзможност както на активни, така и на пасивни движения; като усложнение е получена атрофия и екзостозни разраствания – остеофити; практически се касае за загуба на пръст на дясната ръка. Оспорва и обосноваността на извода на съда, че показанията на св. К. - за „лека депресия“ и лечение с антидепресанти – като изолирани спрямо останалия доказателствен материал по делото, не следва да бъдат кредитирани. В тази връзка страната се позовава на представен в първоинстанционното производство амбулаторен лист - направление за консултация с психолог, поради състояние на тревожност след ПТП, каквато консултация касаторът твърди да е ползвал неколкократно. Касаторът оспорва и приложимостта на критерия „възраст„ / 36г. към датата на увреждането / в конкретната хипотеза, очевидно възприемайки го като използван от съда за занижаване на присъденото обезщетение. Ответната страна – „Групама застраховане„ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитираната съдебна практика на касационна инстанция. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: Ищецът предявява иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ против „Групама застраховане„ ЕАД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в причинност с ПТП от 19.09.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, изразяващи се в търпими болки и страдания от причинени при удара телесни увреди: счупване на средна фаланга на пети пръст на дясна ръка - открито; мекотъканни увреждания - рана на крайна фаланга на трети пръст на лява ръка и множество охлузни рани по цялото тяло. Уврежданията на пети пръст на дясната ръка е причинило трайно затруднение движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни, а охлузванията по тялото – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Извън посочените квалификации ищецът твърди, че е ползвал отпуск по болест за период от 6 месеца. Поради неправилно зарастване, петият пръст на дясната ръка не му позволява правилен захват при извършването на физическа работа, както и в ежедневните битови дейности. Поради различни мнения на консултиралите го лекари, вкл. поради риск от увреждане на сухожилия и нервни окончания и увреждане китката на дясната ръка, ищецът твърди, че не е предприел по-нататъшни оперативни корекции. Сочи, че и към момента на предявяване на иска чувства болка при докосване на пръста, като са образувани и шипове, което състояние е необратимо. Твърди, че в резултат на увреждането е настъпила остра реакция на стрес, последвана от посттравматично стресово разстройство. Използвайки медицински квалификации на психичното си състояние ищецът не е пояснил проявленията на същото. Претендира обезщетение от 30 000 лева, при предложено му от застрахователя обезщетение от 10 000 лева, което е отказал, като неадекватно. Ответникът е оспорил размера на претендираното обезщетение и противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По делото са разпитани свидетели на ищеца: Н. М. / негов баща / и Б. К. / живееща на съпружески начала с ищеца /. Св. М. споделя, че в резултат на увреждането сина му дълго време не могъл да работи / работата му е свързана с използване на компютър /,бил в болнични, отказвал и да пътува, а местоработата му налагала пътуване, като едва впоследствие / година по-късно / се уредило да работи home office. Потвърждава, че увреждането не препятства работата му с компютър понастоящем, макар рехабилитацията да не е помогнала. Заявява, че произшествието се отразило зле психически на сина му – 6 месеца обикаляне по ортопедии и три операции, в резултат на което се затворил, неприсъщо за млад човек. Св. К. заявява, че най-тежка и с трайни последици понастоящем е психическата му травма. Будел се нощно време, имал кошмари, изпитвал страх и дори ужас в ситуации, в които около него има превозни средства / напр. пресичане /, доскоро отказвал и да шофира. Свидетелката твърди, че това му състояние, квалифицирайки го като „лека депресия„, наложило употреба на антидепресанти, както и че и към момента увреждането на пръста затруднява ежедневието му в битов план и работата му с клавиатурата на компютъра, а трайни психически последици търпи и от „три операции, шини и изваждане на игли“. Съдебно-медицинската експертиза по делото установява, че от ПТП ищецът е получил открито счупване, с разместване на костни фрагменти, на средна фаланга на пети пръст на дясната ръка. Проведено е оперативно лечение – открито наместване на костните фрагменти, фиксиране с киршнерови игли, артропластика и последваща имобилизация с гипсова шина. Издадени са болнични листи за нетрудоспособност за период от 6 месеца, в който период е провеждана и рехабилитация. Независимо от проведеното лечение движенията на V пръст на дясната ръка не са възстановени и към момента. Вещото лице потвърждава търпими от ищеца болки с голям интензитет / предвид вида на счупването и разместването на костните фрагменти / в продължение на около 1 – 2 седмици, а след този период – при опити за активни и пасивни движения на пръста. Първоначално е била засегната и хватателната функция на дясната ръка, сочена за основна, но понастоящем възстановена. Установява се, че след приключване на оперативното, консервативното лечение и проведената рехабилитация, движенията на пръста не са възстановени, настъпила е контрактура с фиксиране на пръста в едно положение, като са невъзможни както активните, така и пасивните движения. Като усложнение са получени атрофия и остеофити / шипове /, които не засягат основната функция на ръката, но причиняват болка при промяна на времето и притискане на нервните окончания. Практически се касае за окончателна загуба на пети пръст на дясната ръка, която, без да засяга основната функция на ръката, препятства фините движения, изискващи по-голяма точност и прецизност. При разпит в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че увреждането не е било преодолимо с допълнителни оперативни интервенции, предвид засягането на сухожилия и нерви. Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението 30 000 лева и отхвърляйки възражението на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, е присъдил сумата. Акцентирал е на младата възраст на пострадалия / 36 г. /, в аспект на присъщия за нея динамичен начин на живот и активно социално общуване, препятствани от наложилата се изолация на ищеца за период от 6 месеца. Коментирал е продължителността му, като период на възстановяване на основната, хватателна функция на ръката и свързаните с това затруднения, а също изпитаните при ПТП стрес и последващи страхови изживявания, непълното възстановяване – загубена възможност за фини движения на дясната ръка. Съобразил е икономическата конюнктура към 2019г., ориентир за която са лимитите на застрахователна отговорност. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 15 000 лева, като е потвърдил неоснователността на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Възпроизвеждайки доказателствата по делото, за критерии при определяне на обезщетението е приел: възрастта на ищеца – 36 г.; проведеното оперативно лечение; търпимите обичайни болки за вида на увреждането; неудобствата от затруднената работа на компютър, с ползването на какъвто е свързана професията на ищеца; неудобствата в битовите дейности; продължителността на оздравителния период – 6 месеца; остатъчните и непреодолими последици от увреждането; страха от шофиране и ползване на автомобил. При анализ на свидетелските показания съдът е приел, че твърденията на св. К. за „лека депресия„ на пострадалия, в причинност с ПТП, остават изолирани и не са подкрепени от доказателства за действително осъществени от ищеца посещения при психолог. Не е установена / по начало със специални знания / поддържаната в исковата молба квалификация на понесена психическа травма, като „ остра стресова реакция„ и „посттравматично стресово разстройство„. Поради това, пораженията на ищеца в психологичен план са приети за установени в рамките на сочените от свидетелите проявления: страх от шофиране и пътуване. Установената необратимост на загубата на част от функциите на ръката съдът е отчел изрично, като обстоятелство, засягащо по-тежко здравето на ищеца, но кумулативно с други изброени обстоятелства - травматично увреждане само на пръста, като болките и неудобствата не превишават обичайните при такава травма, общата продължителност на оздравителния процес и конкретните икономически условия в страната към 2019 г. – е счел за справедлив размер на обезщетението 15 000 лева. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпимите болки и страдания от пострадалия ?; 2/ Следва ли, при определяне на справедливо застрахователно обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси ? Допълнителният селективен критерий и по двата въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ППВС № 4/1968 г. и решения по т.д.№ 1948/2013 г., т. д.№ 2940/2019г., т.д.№ 494/ 2020 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 953/2023 г. на ІV г.о. на ВКС. Вторият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, по смисъла на т.1 на ТР №№ 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обвързан с касационен довод, относим към несъобразена от съда икономическа конюнктура към момента на увреждането, като ориентир при определяне на справедливия му размер при така установения обхват и съдържание на търпимите болки и страдания. Отговор на същия не би имал значение за произнасянето на съда, ограничено до касационните доводи за неправилност, съгласно чл. 290, ал.2 ГПК. Първият въпрос, обобщим до задължението на съда да съобрази всички относими към определяне справедлив размер на обезщетението обстоятелства и доказателства за същите, но и да оцени същите, респ. приноса на всяко от тях поотделно и в съвкупност, за определянето на размер, съответстващ на обществената нагласа за справедливост, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий с ППВС № 4 /1968 г.. Макар въззивният съд да е съобразил всички събрани и относими доказателства – СМЕ и свидетелски показания, и в съответствие със съдържанието им да е извел релевантните, за размера на обезщетението критерии, не е мотивирал адекватността на определения от него – особено в хипотезата на значително занижаване, спрямо определения от първоинстанционния съд - размер на обезщетението, с действителното съдържание и значение на всяко от изброените за релевантни обстоятелства, спрямо физическия, емоционален и социален статус на пострадалия, вследствие претърпените увреди. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение