Определение № 3695 от 15.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. Делото е образувано по обща касационна жалба от ищците В. П. П., Е. В. И., Т. П. П., Л. Е. П. - А., Б. Г. М., Ж. П. А., Б. П. П., Д. С. Д. и Е. С. Д., всички от [населено място] и заедно представлявани от адв. Р. Б.. Касаторите обжалват решение № 442 от 15.04.2024 год. по въззивно гр. д. № 2673/ 2023 год. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава първоинстанционното решение от 10.07.2023 год. по гр. д. № 286/2022 год. на Окръжия съд - гр. Монтана и се отхвърля предявеният от тях срещу С. Б. С. и „Къмпани Уоч“ ЕООД положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено правото им на собственост върху 9/13 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД18-5 от 26.01.2009 год. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 11 038 кв. м. и административен адрес [населено място], предишен идентификатор ***, номер по предходен план: част от 4303, кв. 33, парцел: част от УПИ *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. Съответно е отхвърлено и искането на ищците по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника С. Б. С. констативен нотариален акт № 170/13.06.2022 год., том IV, рег. 2426, дело № 391 от 2022 год. по описа на нотариус Б. К.. Според касаторите въззивното решение страда от касационно-отменителните пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което налага същото да се касира и да се постанови ново решение по същество на спора за уважаване на предявените искове по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК, като се преразпредели и отговорността за сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски. Оплакванията са за несъобразяване с практиката на касационната инстанция относно дължимата преценка на изслушаните свидетелски показания, чиято достоверност следва да бъде оценена след съпоставка поотделно и в съвкупност с всички останали представени по делото доказателства, както и относно необходимите характеристики от обективния елемент на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а именно – фактическата власт върху вещта да се упражнява постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено по начин, който ясно да манифестира собственическото намерение на владелеца по отношение на всички останали правни субекти. Цитирани са решения на ВКС по чл. 290 ГПК по гр. д. № 2499/2019 год., I г. о., гр. д. № 1063/2010 год., II г. о., гр. д. № 259/2012 год., I г. о., гр. д. № 1068/2008 год., I г. о., гр. д. № 1248/2011 год., I г. о., гр. д. № 418/2020 год., IV г. о., гр. д. № 1816/2018 год., II г. о., гр. д. № 2685/2008 год., I г. о., гр. д. № 603/ 2012 год., I г. о. и др. В тази връзка касаторите се позовават на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК с довода за очевидна неправилност поради явна необоснованост на формирания извод за установено наличие на елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, вр. чл. 68, ал. 1 ЗС. Ответното по касация „Къмпани Уоч“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Вл. Ч., оспорва жалбата в писмен отговор със становище за необоснованост на поддържаните оплаквания и искане да не се допуска касационно обжалване, при условията на евентуалност – жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на Ответникът С. Б. С. не взема становище. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. По поддържаните в изложението на касатора основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., съобразява следното: За да постанови решението си Софийският апелативен съд намира за безспорно между страните, че ищците /едни от тях лично, а други - по наследство/ се легитимират като собственици на процесния поземлен имот въз основа реституция и издаден КНА от 2008 год., а ответникът С. С. като собственик по КНА по обстоятелствена проверка от 2022 год., въз основа на който с НА от същата година е продал имота на ответното дружество. От изготвеното заключение по изслушана СТЕ се установява, че процесният имот е ограден с метални колове и мрежа, видимо поставени няколко месеца преди датата на огледа - 25.04.2023 год. На ответника С. не са издавани разрешителни за изграждане на ограда или септични ями в процесния имот, до който има достъп от три улици. По данни на изслушаните свидетели, за които съдебният състав сочи, че кредитира като придобити непосредствено, чрез лични наблюдения, ответникът С. е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху спорния имот в продължение на период по-дълъг от 10 години - до 13.06.2022 год., когато се е снабдил с констативния акт по обстоятелствена проверка. Ползвал е имота като свой, тъй като го е засаждал с овощни дървета и зеленчуци, събирал е естествените плодове от него, както и го е оградил и стопанисвал. Също така е поставил кошери за пчели и е събирал продукцията им. Търсил е услугите на ВиК с оглед поддържане на имота и всичко това той е правил непрекъснато, явно и с ясна демонстрация спрямо околните. Като неоснователни са възприети от съда възраженията на ищците, че владението на ответника няма как да е трайно и непрекъснато, тъй като същият много пътувал и живеел в различно населено място. Изложен е доводът, че владението се прекъсва само с неговото изгубване за повече от 6 месеца, каквото не се установява, а по презумпцията на чл. 83 ЗС, който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка от тях. Отхвърлени са и оплакванията за наличието на забрана за придобиване на имота по давност поради актуването му като държавен, доколкото този негов статут е изгубен с възстановяването му на бившите собственици през 1997 год. При тези мотиви на въззивния съд в контекста на оплакванията на касаторите за необсъждане на възраженията във въззивната им жалба относно достоверността и противоречията между показанията на доведените от ответниците свидетели и останалите доказателства по делото, а именно – показанията на св. П., заключението по СТЕ и писмените доказателства на л. 204-213 от делото на окръжния съд, както и за необсъждане на факта, че твърденията са за владение на една малка реална част от целия имот /не повече от 400 кв. м. от общо 11 000 кв. м./ и при това по скрит начин, тъй като имотът не е видим от улицата, настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените съображения от касаторите налагат да се извърши проверка за съответствие с цитираната от тях практика на касационната инстанция по уточнените и конкретизирани, съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпроси относно дължимата преценка на изслушаните свидетелски показания, чиято достоверност следва да бъде оценена след съпоставка поотделно и в съвкупност с всички останали представени по делото доказателства, както и относно необходимите характеристики на обективния елемент на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а именно – фактическата власт върху вещта да се упражнява постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено по начин, който ясно да манифестира собственическото намерение на владелеца по отношение на всички останали правни субекти. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,