Определение № 2736 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на област Габрово, приподписана от гл. юрисконсулт Ст. К., против решение № 255 от 20.12.2023 год. по въззивно гр. д. № 258/2023 год. по описа на Апелативния съд в гр. Велико Търново. Решението се оспорва в частта му за потвърждаване на постановеното на 02.04.2021 год. решение по гр. д. № 43/2020 год. на Габровския окръжен съд за признаване за установено по отношение на Държавата, че „Хемус-автотранспорт“ АД е собственик, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./, на поземлен имот с идентификатор 14218.502.292 по КККР на гр. Габрово, с площ 54 992 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение към жалбата поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „ По какъв начин, с какви доказателства, следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./? “. Позовава се на противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в т. 2г на ТР № 4 от 14.03.2016 год. по тълк. д. № 4/2014 год. на ОСГК. В допълнение счита, че е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради явна необоснованост, изразяваща се във формиране изводите на съда при видимо противоречие с правилата на формалната логика и в явно противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Ответното по касация „Хемус-автотранспорт“ АД, чрез процесуален представител адв. Р. П. - П. АК, оспорва жалбата по съображения за неоснователност и неаргументираност на поддържаните предпоставки за допускането ѝ до касационно разглеждане по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Претендира разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024 год. и списък. Третото лице, помагач на страната на ответника - Министерство на земеделието и храните не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по релевираните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол настоящият състав на II г. о. на ВКС съобразява следното: Въззивното решение е постановено след обезсилване на първоначално постановения по делото въззивен акт с решение № 50064 от 31.05.2023 год. по гр. д. № 3496/2022 год. на ВКС, I г. о. и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг съдебен състав с указания за произнасяне със съдебното решение в рамките на заявения за разглеждане правен спор и след като бъде дадена възможност на ответника да уточни направеното оспорване на предявения иск. При очертаване предмета на правния спор, след изпълнение на дадените указания, въззивният съдебен състав приема, че спорът е по отношение правото на собственост върху целия поземлен имот, заснет с идентификатор 14218.502.292 по КККР на гр. Габрово. Ищецът твърди да е собственик на имота в качеството му на правоприемник на приватизираното държавното предприятие „Автокомбинат“ - Габрово, на което имотът е бил предоставен за стопанисване и управление, а Държавата оспорва иска с довода, че частта от него с площ 22 992 кв. м. не е включена в капитала на дружеството към момента на преобразуването и с оглед на това е останала собственост на държавата, т. е. върху имота е възникнала съсобственост при съотношение 22 992/54 992 ид. части за Държавата /така и в уточнителната молба от 15.09.2023 год. след връщане на делото за ново въззивно разглеждане/. При тези твърдения, за да уважи предявения иск, въззивният съдебен състав приема, че по делото се установява наличието на елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП /отм./, а именно – Държавата да е собственик на конкретно имущество, това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Посочено е в мотивите, че при наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. В рамките на възникнал спор предоставянето на имущество за стопанисване и управление може да бъде доказано както чрез преки доказателства - самият административен акт за предоставяне на това право, така и с непреки доказателства - актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. При така изложените съображения относно приложението на закона и след като е анализиран събрания доказателствен материал, е формиран изводът, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на преобразуваното предприятие в пълния му обем от 54 992 кв. м., така както е записан в акта за държавна собственост от 1980 год., поради което и правото на собственост е преминало в преобразуваното през 1991 год. дружество по реда на ЗППДОбП /отм./, а оттам в неговите правоприемници, последен от които е дружеството - ищец „Хемус-автотранспорт“ АД. При тези правни изводи на въззивния съд доводите на касатора за противоречие с практиката на ВКС и за явна необоснованост на обжалваното решение са обосновани с твърдението за липса на мотиви по отношение на това с какви актове процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателите на ищеца и защо не се кредитират представените по делото писмо изх. № 542/18.11.1993 год. на управителя на „Хемус-автотранспорт“ ЕООД, приложената към него справка за земи и сгради, собственост на дружеството и анализа на правното състояние на „Хемус-автотранспорт“ ЕАД, от които е видно, че остатъкът над 32 000 кв. м. от процесния имот, до пълния размер от 54 992 кв. м., не е включен в капитала на търговското дружество. Съгласно приетото в т. 2г на ТР № 4 от 14.03.2016 год. по тълк. д. № 4/2014 год. на ОСГК, за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/ /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 год. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените – не изисква извършването на други действия като „осчетоводяване“, „заприходяване в баланса“ и др. подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ. В рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Въззивният съд се е позовал на така установената задължителна тълкувателна практика и за да обоснове съобразно с нея възприетия извод за основателност на предявения установителен иск за собственост се мотивира със следните констатации: За процесния имот е съставен Акт за държавна собственост № 6319 от 24.07.1980 год., в който е посочено, че същият е образуван от 32 дка изключени от горския фонд със заповед № 1601/09.05.1978 год. на Министъра на горите и горската промишленост, предадени от Горско стопанство с протокол от 20.11.1978 год., и 23 дка от ДЗС Донино, предадени със заповед № 312/1978 год. на ГНС и писмо ХХІ-40/10.01.1978 год. на Министъра на земеделието, като имотът е предоставен на „Автокомбинат“ Габрово. Със Заповед № 59/18.06.1990 год. на Министерство на икономиката и планирането се образува фирма с държавно имущество с наименование „Хемус-автотранспорт“, седалище гр. Габрово, като за уставен фонд на фирмата се предоставя държавно имущество в размер на 5 683 х. лв., което тя получава като правоприемник на Автостопанство „Товарни превози“ Габрово, от фирмата „Балкан-автотранспорт“ Габрово. Фирмата „Хемус-автотранспорт“ Габрово поема съответна част от активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирмата „Балкан-автотранспорт“ Габрово по баланса ѝ към 31.03.1990 год. На основание издадената заповед е съставен разделителен протокол от 11.07.1990 год. за разпределение на активите и пасивите между ДФ „Балкан-автотранспорт“ и ДФ „Хемус-автотранспорт“. В разделителния протокол е посочено, че се предават основни средства с производствено предназначение на ДФ „Хемус-автотранспорт“ на стойност 9 682 х. лв., като е приложен опис към 30.03.1990 год. на тези основни средства, предадени от „Балкан-автотранспорт“ Габрово на „Хемус- автотранспорт“ Габрово. В него са посочени земи - 64 дка, сгради - 20 бр., в това число процесният гараж „Бойката“ - 55 дка, като подробно са посочени и изградените в него сгради. Вписването на ДФ „Хемус-автотранспорт“ в регистъра за държавните и общински фирми е с решение № 826/19.07.1990 год. по ф. д. № 778/1990 год. на Габровския окръжен съд. С приемо-предавателен протокол от 17.06.1991 год. „Балкан-автотранспорт“ предава на „Хемус-автотранспорт“ терена на площадката от 55 дка и сградите в нея. С разпореждане № 41/06.11.1991 год. на МС, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, са преобразувани фирми, между които в Приложение № 101 е посочено, че се образува еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Хемус- автотранспорт“ ООД, със седалище гр. Габрово, капитал 4 358 х. лв., разпределен в дялове. Обозначено е, че дружеството поема всички активи и пасиви на фирмата „Хемус-автотранспорт“ по баланса ѝ към 30.06.1991 год. С приемо-предавателен протокол от 26.05.1992 год. генералният директор на ДФ „Хемус-автотранспорт“ предава на управителя на „Хемус-автотранспорт“ ООД, Габрово, обект: гаражна площадка -кв. „Бойката“, м. „Лъките“, в т. ч. земя 55 дка и постройки, съгласно акт за държавна собственост № 6319/24.07.1980 год. и приемо-предавателен протокол от 17.06.1991 год. С решение № 1063 от 29.06.1992 год. по ф. д. № 1029/1992 год. на Габровския окръжен съд е вписано в регистъра за търговските дружества „Хемус-автотранспорт“ ООД, с капитал 4 358 х. лв., разпределен в дялове, което дружество поема всички активи и пасиви на фирма „Хемус-автотранспорт“ по баланса ѝ към 30.06.1991 год. С решение от 14.11.1995 год. по същото фирмено дело е вписана промяна в обстоятелствата, отнасящи се до „Хемус-автотранспорт“ ЕООД, като същото е преобразувано в „Хемус-автотранспорт“ ЕАД, което поема активите и пасивите на „Хемус-автотранспорт“ ЕООД по баланса към 30.06.1995 год. Впоследствие, отново с решение по фирменото дело, на 15.05.1997 год. е вписана промяна в обстоятелствата на дружеството, като е променена фирмата на дружеството от „Хемус-автотранспорт“ ЕАД на „Хемус-автотранспорт“ АД - дружеството ищец, последен правоприемник по веригата. При тези съображения оплакванията за липса на мотиви и явна необоснованост на въззивното решение са напълно неоснователни и не кореспондират на действително изложените фактически и правни констатации, въз основа на които е изградена решаващата воля на въззивната инстанция по предмета на спора. Неясно за настоящия съдебен състав остава поддържаното оплакване относно извършената оценка на цитираните доказателства - писмо изх. № 542/18.11.1993 год. на управителя на „Хемус- автотранспорт“ ЕООД, приложената към него справка за земи и сгради собственост на дружеството и анализа на правното състояние на „Хемус-автотранспорт“ ЕАД, от които е видно, че остатъкът над 32 000 кв. м. от процесния имот до пълния размер от 54 992 кв. м. не са заприходени в капитала на търговското дружество, след като самият процесуален представител на касатора се позовава на т. 2г от ТР № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, в която недвусмислено е посочено, че заприходяването на даден имот в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, респ. в баланса на преобразуваното търговско дружество, няма абсолютно никакво отражение върху настъпването на вещно-транслативния ефект на придобивния способ чл. 17а от ЗППДОбП /отм./. В заключение, липсва основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски за адвокатска защита в размер на 12 130 лв., които са заплатени по банков път съгласно представеното платежно нареждане от 18.03.2024 год. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,