Определение № 2648 от 15.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 207/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. А., чрез процесуален представител, против Решение № 291 от 18.08.2023 г. по в. т. д. № 52/2023г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Решение № 966 от 15.11.2022 г. по гр. д. № 1109/2022 г. на Районен съд Стара Загора. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против „Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че В. Д. А. не дължи поради изтекла абсолютна погасителна давност, сумата в размер 5 349,39 евро - главница; 667,68 евро - договорна лихва за периода от 27.08.2011г. до 26.10.2011г.; 230,95 евро - наказателна лихва за периода от 27.09.2011г. до 26.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски по делото в размер на 244,40 лв. държавна такса и 454,40 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011г. по ч.гр.д. № 3356/2011г. по описа на Районен съд - Ямбол въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2737 от 28.10.2011 г., по реда на чл. 417 ГПК.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна. Изразява несъгласие с извода на съда, че по изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Позовава се на настъпила перемпция на 30.01.2019г. поради неизвършени след 30.01.2017г. изпълнителни действия. Счита, че от 01.02.2017г. е започнала да тече погасителната давност, която не е била прекъсвана и е изтекла на 01.02.2022г. Изхожда от разбирането, че погасителната давност не се прекъсва от поискано или извършено изпълнително действие по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Има ли правно значение прекратяването на изпълнителния процес, в частност на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано прекратеното производство по принудително изпълнение ?;

2. Следва ли, за да прекъснат погасителната давност действията по принудително изпълнение, да са предприети по висящ изпълнителен процес с оглед на тяхната надлежност ?;

3. При прекратяване на изпълнителния процес от коя дата започва да тече погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист ?;

4. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция ?;

По така формулираните правни въпроси допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и отмененото с него ППВС № 3 от 18.11.1980г.

Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е аргументиран с противоречивата практика на ВКС по въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, като се позовава на Решение № 371 от 29.10.2015г. по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС, IVг.о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС, IV г.о.

Самостоятелната предпоставка по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК е заявена бланкетно.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

С Определение № 1325/21.05.2024г. производството по настоящото дело е било спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, а след постановяване на такова на 04.07.2024г. – възобновено с Определение № 2206 от 09.08.2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното пред него решение въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на установената по делото фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, и е достигнал до следните правни изводи: Предявеният иск по чл.439 ГПК е приет за допустим, той като се основава на факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист. Правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора спрямо ищеца - длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 3356/2011 г. по описа на Районен съд – Ямбол, като в случая, по отношение на всички вземания е прието, че е приложима общата петгодишна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, която има последиците на съдебно решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. С решаващия мотив, че по образуваното изп. дело № 645/2014 г. са били извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, изложените във въззивната жалба доводи са намерени за неоснователни. В тази връзка въззивният съд се е позовал на приетото с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/ 2013г., ОСГТК, ВКС. Посочено е, че изпълнително дело № 645/2014 г. е било образувано на 28.07.2014 г., като по него на 22.01.2015г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис на ипотекираните недвижими имоти, което действие е довело до прекъсване на погасителната давност на основание чл.116, б."в" ЗЗД. Независимо от този факт, с оглед Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, от момента на образуване на изпълнителното производство с молба от 28.07. 2014 г. до 26.06.2015 г., когато е било постановено Тълкувателно решение № 2 от 2013г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла, тъй като през този период са били задължителни постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., съгласно които давност не тече по отношение на вземане, за което е образувано изпълнително производство, през неговото времетраене. Следователно, от 26.06.2015 г. по изп. д. № 645/2014 по описа на ЧСИ И. Х. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. С последваща молба от 07.09.2016г., поради нестанала публична продан, по изпълнителното дело е постъпило искане за насрочване на нова публична продан, като същото искане е било направено и с молба от 30.01.2017 г. С молба с вх. №11173 от 19.04.2019г. по изп. дело № 645/2014 г. на ЧСИ И. Х., са били направени искания за извършване на ново пълно имуществено проучване на длъжника и предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ - извършване на справки и налагане на запор на банкови сметки, възбрана на недвижими имоти, запор на дружествени дялове и запор на трудовото възнаграждение на длъжника В. А., последното от които е извършено на 17.03.2022г. Прието е, че всяко от тези действия прекъсва погасителната давност на основание чл.116, б."в" ЗЗД, поради което за периода от 26.06.2015г. (датата на постановяване на Тълкувателното решение) до 22.03.2022 г. (датата на подаване на исковата молба), както и към момента на постановяване на въззивното решение, не е бил изтекъл петгодишният давностен срок и съответно - вземането на „Банка ДСК“ АД не е погасено по давност, а предявеният от В. Д. А. иск се явява неоснователен.

С оглед достигнатите правни изводи, въззивният съд е намерил обжалваното пред него решение за правилно и го е потвърдил.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

И четирите въпроса от изложението, макар и формулирани отделно, са идентични по своето съдържание, и са относими към въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Въпросите изхождат от несъгласието с приетото от въззивния съд, че с извършените след перемиране на изпълнителното дело на 30.01.2019г. изпълнителни действия е прекъсвана погасителната давост, която според касатора е изтекла на 01.02.2022г., считано от последното валидно изпълнително действие от 30.01.2017г. Така обобщеният въпрос обаче не притежава характеристиката на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК, ВКС, тъй като не е обсъждан в мотивите на въззивното решение. Липсват съображения на съда за наличие на перемпция по изпълнителното дело след 2015г. Следователно въпросът е изцяло хипотетично зададен и извън контекста на решението. Същевременно, не е поставен процесуален въпрос досежно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите във въззивната жалба, сред които са и тези за правните последици на перемпцията и извършените след настъпването й изпълнителни действия. Дори и да се приеме, че в правната воля на съда мълчаливо се съдържа разрешение на поставения въпрос, което е в положителния му аспект, не е налице допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. С разясненията в мотивите към т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. и в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. ОСГТК на ВКС се прие, че за изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015г. за принудително събиране на вземания, погасителна давност не е текла и започва да тече от 26.06.2015г., но само когато към тази дата изпълнителното дело е висящо. Когато изпълнителното дело е прекратено преди това, преустановява се ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, приет с нормативното тълкуване с ППлВС № 3/1980г. В такъв случай новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на прекратяването, като съгласно даденото с т.3 на ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. разрешение, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Изводът на въззивния съд, че всяко от предприетите след 26.06.2015г. изпълнителни действия е прекъсвало давността, като до подаване на исковата молба и към постановяване на въззивното решение не е налице изтекъл 5-годишен давностен срок, т.е. не е придадено исканото от касатора правно значение на перемпцията, съответства на постановеното с посочения акт на нормативно тълкуване. Следователно, не се установява допълнителният селективен критерий както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за искания достъп до касация с оглед даденото разрешение на въпроса с т. 3 на ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ВКС, ОСГТК.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

При този изход на спора касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК