Определение № 112 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 94/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Р. Ц. и С. Р. Г. чрез пълномощника им адв. В. срещу определение № 422 от 21.11.2011г. постановено по гр.д. № 1124/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба вх.№ 15713/23.02.2011г. срещу въззивно решение от 07.01.2011 год. по гр.дело № 1089/2010 год. на Софийски градски съд. Жалбоподателите намират определението за неправилно. Изтъкват, че съдът е определил цената на иска въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, а е следвало да вземе предвид актуална към настоящия момент данъчна оценка или пазарна цена, като укаже на жалбоподателите да представят такава. С частната жалба се представя пазарна оценка на имота. Ответниците по частната жалба не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен през 2007г., относно недвижим имот - нива с площ * дка в м. З. рид” в землището на Г.. Данъчната оценка на този имот съгласно удостоверението, намиращо се на л. 24 и 25 от първоинстанционното дело, възлиза на 95,80 лв. Цената на иска по смисъла на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, която разпоредба е приложима към момента на завеждане на иска, е * от посочената сума. Касационната жалба на ищците по иска е предявена на 23.02.2011г. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000лв. При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила от изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. Производството пред касационната инстанция е образувано при действието на изменената разпоредба и затова преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий - цена на иска над 5000лв. Несъмнено е, че цената на иска - ¼ от 95,80 лв. не надхвърля 5000лв. Поради това въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба е недопустима. Представената пазарна оценка на имота не може да бъде взета предвид, тъй като според закона цената на иска се определя от данъчната оценка и само ако няма такава - от пазарната цена, а в случая данъчна оценка е налице. Несъстоятелни са и доводите за изискване на актуална данъчна оценка към момента на подаване на жалбата. Съгласно чл. 56, ал.1 ГПК/отм./ въпросът за цената на иска не може да бъде повдиган и преразглеждан след първото заседание по делото. В същия смисъл е и съответната разпоредба на сега действащия ГПК - чл. 70. При тези изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановен акт. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.