Определение № 4471 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „ Соло 2023“ ЕООД, ЕИК 207416779, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив чрез адв. Н. Христев против Определение № 6407/16.07.2024г., постановено по адм. дело № 1115/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Решение № 134, взето с протокол N 7 от 25.04.2024г. на Общински съвет- Пловдив и е прекратено производството по делото. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответникът – Общински съвет- Пловдив чрез пълномощник адв.А. Йотова е депозирал отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Оспорва и представения договор за наем с твърдение, че същият е съставен впоследствие, единствено за целите на настоящото производство и за това не е представен още пред административния съд. Моли съдът да остави в сила обжалваното определение. Върховен административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС- Пловдив е образувано по жалба на „ Соло 2023“ ЕООД против Решение № 134, взето с протокол N 7 от 25.04.2024г. на Общински съвет- Пловдив, с което на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), ОбС- Пловдив е взел решение за трансформиране на ул.“ Христо Г.Данов“ в частта й от кръстовището на ул.“ Бетовен“ до бул.“ Руски4 в пешеходна зона. Жалбоподателят е твърдял наличие на правен интерес от оспорването с доводи, че решението засяга търговската му дейност, свързана с необходимост от периодични доставки с товарни МПС, както и затруднението при товарене и разтоварване на тези доставки. С обжалваното определение, АС-Пловдив е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл.159, т.4 АПК - поради липса на правен интерес за дружеството. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на Общински съвет- Пловдив е по повод управление на общинското имущество и е свързано с градоустройството, поради което не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Така постановеното определение е правилно. Правилен е изводът на административния съд, че в случая подадената жалба е процесуално недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес от оспорването. Правилно, решаващият състав е посочил в мотивите на определението, че решенията на общинския съвет по принцип могат да бъдат оспорени по реда на чл. 45 от ЗМСМА от посочените в правната норма правни субекти- областният управител и кметът на общината. Оспорване и от страна на други правни субекти е допустимо при наличието на правен интерес, който е от категорията на абсолютните задължителни процесуални предпоставки за наличието на надлежна активна легитимация. Този интерес следва да е пряк, личен и непосредствен. В случая, доводите на частния жалбоподател не обосноват наличието на личен и пряк правен интерес от съдебното оспорване на процесното Решение на Общински съвет- Пловдив. Дружеството не е адресат на акта, а правните последици от приемане на оспореното решение, което е по управление на общинско имущество и е свързано с градоустройството на града не засяга пряко и непосредствено правната му сфера. Пред административния съд не са ангажирани доказателства за твърдяното засягане на права от взетото решение. Едва пред касационната инстанция се представя договор за наем на помещение на 2-ри етаж в сграда, попадаща в обхвата на предвидената пешеходна зона. Обектът ще се ползва като магазин според твърдението на жалбоподателя, но същият ще влезе във владение след като трето лице- ползвател освободи имота и се извърши ремонт на наетото помещение. Т.е., към момента на издаване на акта, дружеството няма нито собствен имот, нито имот, който ползва като извършва реална търговска дейност. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Общината, в качеството си на собственик разполага с правомощието да определя начина на ползване на конкретната улица по такъв начин, че да осигури в максимална степен удобство и сигурност на гражданите. Извън горното, в т.2 от обжалваното решение, изрично е възложено на кмета на район „ Централен“ да осигури възможност за паркиране за живущите в прилежащите улици, както и да бъде обезпечена възможността за автомобилен достъп до всички жилищни и търговски обекти в посочения участък. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение