Определение № 61 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 3094/24.04.2020 г. от ПК „НАРКООП“, ЕИК 000034287, със седалище и адрес на управление: [населено място], област Б., представлявана от председателя С. Т. К., чрез адв. С. Г.-Т. за допълване на определение № 130 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 3342/2019 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителя й разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор /становище/ от Българската държава, представлявавана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник - областен управител на област Бургас чрез неговия процесуален представител - М. Д., в което е направено възражение, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна поради липса на списък на разноските по чл. 80 ГПК и на доказателства за това, че разноските са реално направени в хода на процеса, както, и че така направеното искане е ненавременно. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на хонорара с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 130 от 07.04.2020 г. по гр. д. № 3342/2019 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Българската държава, представлявавана от министъра на регионалното развитие и благоустройствмото чрез пълномощник - областен управител на област Бургас чрез неговия процесуален представител- М. Д. касационна жалба против решение № 23 от 02.05.2019 г. по в.гр.д. № 71/2019 г. на Бургаския апелативен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от ПК ”Наркооп” със седалище и адрес на управление [населено място] против Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник областен управител - Бургас отрицателен установителен иск за собственост на УПИ ...., УПИ ...., УПИ ...., УПИ ...., УПИ ...., УПИ ...., УПИ .... и УПИ ...., всички в кв. .... по плана на ПЗ ”С.”- [населено място], всички с предназначение ”за производствена, складова и обслужваща дейности”, с обща площ 4473 кв.м, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ПК ”Наркоооп”- [населено място], че Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник областен управител - Бургас не е собственик на посочените урегулирани поземлени имоти. С въззивното решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в останалата обжалвана част и е прекратено производството по делото. С това определение съдът не се е произнесъл по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответника ПК „НАРКООП“, ЕИК 000034287, със седалище и адрес на управление: [населено място], област Б., представлявана от председателя С. Т. К., чрез адв. С. Г.-Т. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителят ПК „НАРКООП“, ЕИК 000034287, със седалище и адрес на управление: [населено място], област Б., представлявана от председателя С. Т. К. е подал отговор на касационната жалба, изготвен от чрез адв. С. Г.-Т., към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 25.07.2019 г. От това доказателство се установява, че за оказване на правна защита и съдействие страните са договорили и молителят е заплатил в брой на адвоката възнаграждение в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на тези разноски. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка /л. 32/ и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е редовен, като в него е отбелязано, че са платени в брой. От друга страна доводите на ответника, свързани с липсата на списък на разноските, са неоснователни. Наличието на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка за разглеждане на искане за изменение на решението в частта за разноските, а в настоящия случай се касае до допълване на постановения съдебен акт /в този смисъл е т. 8 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски. Основателно е направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 3 000 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на молителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 000 / три хиляди/ лв. Водим от гореизложеното съдът