Определение № 397 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Р. Д. Р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 07.12.2012 г. по гр.д.№ 309/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 150/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. г. с. „Г.” искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, за което е издадена заповед № 15/ 30.01.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 213 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига правния въпрос за моментът, към който се преценява дали уволненият работник се е ползвал от закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответната страна – Д. г. с. „Г.” - оспорва жалбата като поддържа, че поставеният от касатора въпрос не е разрешаван от въззивния съд в обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд (по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени съображения) е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение в Д. г. с. „Г.” на длъжността „горски надзирател”. Поради намаляване на обема на работата работодателят е изискал сведение дали страда от заболявания, които му дават закрила при уволнение и на 30.12.2011 г. е връчил на ищеца предизвестие за прекратяване на трудовия договор. На 30.01.2012 г. е издадена заповед за уволнение и това уволнение е законно, тъй като към този момент работникът не е бил трудоустроен, нито е уведомил работодателя, че се намира в процедура по трудоустрояване поради заболяване (исхемична болест на сърцето). При тези съображения на въззивния съд поставеният от касатора въпроса не обуславя въззивното решение. Без значение за решението на въззивната инстанция е към кой момент се преценява наличието на заболяване по Наредба № 5 на М., даващо предварителна закрила при уволнение, тъй като исковете са отхвърлени, защото работникът не е уведомил работодателя си за наличието на такова заболяване. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, а при констатация, че работникът не е уведомил работодателя си за заболяване исхемична болест на сърцето до уволнението, е без значение към кой момент се прилага закрилата. Освен това като краен резултат въззивното решение е съобразено и с практиката на ВКС, че когато уволнението се извършва с предизвестие, наличието на закрила се преценява към момента на връчване на предизвестието (виж решение на ВКС, ІV г.о. № 208/ 02.05.2012 г. по гр.д.№ 738/ 2011 г. и цитираната в него практика). В този случай заповед за уволнение може да не бъде издадена, а дори да бъде издадена такава, тя има само декларативно значение и не моментът на връчването й е без правно значение. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и