Определение № 731 от 20.02.2024 г. на ВКС по д. № 5090/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК С определение № 5197 от 15.11.2023 г. по гр.д.№ 6098/2023 г. на РС-Плевен е повдигната препирня за подсъдност между този съд и Административен съд-Плевен по искова молба вх. № 5908/10.010.2023 г., подадена от „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу Началника на Общинска служба „Земеделие П., ИРМ Пордим, с която е поискано от съда да осъди посочения ответник да изпълни свое задължение по § 10, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, като изпрати на съдията по вписванията уведомление за не подаване в срока по § 10, ал. 2 на декларацията по § 10, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ по договор за наем на земеделска земя в землището на [населено място], [община] от 11.08.2016 г., сключен между Й. П. и „Арго-Ленд“, вписан в служба по вписванията под акт № ...., том ..., дело ....../........ г. Направено е и искане ответникът да бъде осъден на основание пар. 10, ал.7 от ПЗР от ЗИД на ЗСПЗЗ да разпореди заличаване на същия договор за наем от 11.08.2016 г., сключен между Й. П. и „Арго-Ленд“, вписан в служба по вписванията под акт №...., том...., дело ...../...... г. и в Общинска служба земеделие. Исковата молба е подадена първоначално пред Административен съд - Плевен и по нея е образувано адм. д. № 827/2023 г. С определение № 1884/16.10.2023 г. по същото, Административният съд е приел, че предявеният иск не му е подсъден и следва делото да се изпрати по подсъдност на РС-Плевен, защото е приложим пар.19, ал.1 ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102/08.12.2023 г.), защото предмет на делото е обжалван индивидуален административен акт, свързан с приложението на ЗСПЗЗ и не е налице изключението – не се оспорва отказ от издаване на индивидуален административен акт на министър или такъв, който макар да има връзка със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, се отнася до приложението на друг закон – ЗМСМА, ЗОС и др. Административният съд се е позовал и на задължителната съдебна практика - Тълк. Постановление №2/03.04.2018 г. по тълк. Д. № 2/2017 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС от I и II колегия от ВАС. Районен съд-Плевен е повдигнал препирня за подсъдност, като е приел, че делото не му е подсъдно, защото са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 256 от АПК - съдът да осъди ответникът да изпълни свои задължение /незаместими действия/, произтичащи от нормативен акт, а не се обжалва индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ, или мълчалив отказ да бъде издаден такъв. С тези мотиви, РС е приел, че предявените осъдителни искове по чл. 256 от АПК не се разглеждат по реда на пар.19 АПК, а подлежат на разглеждане от административните съдилища. Посочил е, че затова задължителната съдебна практика, обективирана в Тълк. Постановление №2/03.04.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС от I и II колегия от ВАС е неприложима. Изказал е становище, че компетентен да се произнесе е Административен съд-Плевен. Настоящият смесен петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 АПК от Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България счита следното: Предявени са искове от „Бългериан Мениджмънт Груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу Началника на Общинска служба „Земеделие П., ИРМ Пордим с петитум: съда да осъди посочения ответник да изпълни свое задължение по § 10, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, като изпрати на съдията по вписванията уведомление за не подаване в срока по § 10, ал. 2 на декларацията по § 10, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ по договор за наем на земеделска земя в землището на [населено място], [община] от 11.08.2016 г., сключен между Й. П. и „Арго-Ленд“, вписан в служба по вписванията под акт № ...., том ....., дело ...../...... г. и на основание пар. 10, ал.7 от ПЗР от ЗИД на ЗСПЗЗ да бъде осъден да разпореди заличаване на същия договор за наем от 11.08.2016 г., и в Общинска служба земеделие. Предявените искове са по чл. 256 АПК и целят защитата срещу неоснователни бездействия от страна на административен орган Предмет на защитата чрез предявяване на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Това нормативно установено задължение възниква при настъпване на определени юридически факти, чието възникване и съдържание не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление – издаване на административни актове или властнически изявления. (индивидуален или общ административен акт, съдебно решение). Непроизнасянето на административния орган с такова волеизявление по вменено му със закон задължение и в определения за това срок съставлява мълчалив отказ. Защитата срещу тези откази е по общия ред за оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл. АПК, а не по чл. 256 АПК. В този смисъл разграничение е проведено в Решение № 5432 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1132/2009 г., Решение № 934 от 21.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12638/2012 г., 5-членен с-в. Редът, предвиден в чл. 19 АПК, при който компетентен да се произнесе по жалба е РС, а като касационна инстанция действа съответния Административен съд, е приложим при обжалване на издадени индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им /с изключение на издадените от министъра на земеделието и храните/. Този ред е неприложим при защита по чл. 256 АПК от фактически действия и бездействия на административен орган, предвидени в нормативен акт, за изпълнението на които не е необходимо да са опосредени от удостоверителни изявления или властнически волеизявления. Затова в настоящия случай компетентен да се произнесе по предявените искове по чл. 256 АПК е Административният съд. По изложените съображения, при посочените данни по делото, настоящият смесен петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, счита, че компетентен да разгледа спора е Административен съд-Плевен. Водим от горното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд