Определение № 1822 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 731/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Битшоп„ ЕООД против решение № 626/29.11.2024г. по гр.д.№ 624/2024г. на Окръжен съд – Враца, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от „Битшоп“ЕООД против [община] иск, с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди от виновно неизпълнение от същия на задължения, по сключено между страните споразумение за партньорство от 20.08.2019г., съизмеримо с извършени разходи преди сключването на административен договор № Д-34-123/24.08.2020 г., по подготовка на документацията за кандидатстване и самото кандидатстване за сключването на същия, както и разходи за администриране на проекта, след сключването на административния договор и за срока до прекратяването му – 04.10.2020 г. – 12.04.2021 г., в общ размер на 23 216,53 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Оспорва правилността на извода за недоказано виновно неизпълнение от ответника на задължение по споразумението – превеждане на дължимата на ищеца част от извършено по административния договор авансово плащане, предвид безспорното установяване на завършена успешно, при точно изпълнение задълженията на ищеца, първа фаза на процесното споразумение, със сключването на административния договор с Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“ по Процедура BG16410Р002-2.009 - „Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управление на отпадъците„, чрез средства на ЕС. Пренебрегване на установимия по делото факт, че вина за прекратяването на административния договор има само ответника, касаторът счита за нарушение на материалния закон. Относно паралелния мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска, поради непредставени от ищеца отчетни документи за изпълнените от него дейности, със заявлението за плащане до ответника, касаторът се позовава на „авансовия„ характер на плащането по чл. 4.1 от споразумението за партньорство, предвид което и за същото не може да се изискват доказателства за основанието му, с оглед поетите задължения по изпълнение предмета на сключения административен договор. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила се релевира поради необсъдени от въззивния съд в пълнота доказателства по делото, вкл. заключението на ССчЕ, установила реалното извършване на разходите, претендирани от ищеца като вреда. Този довод изхожда от паралелния мотив на въззивното решение, досежно претендираните от ищеца разходи от изплатени трудови възнаграждения на експерти, ангажирани за администриране на дейности по договора през времето на действието му - недоказано положен от наетите лица труд в изпълнение на възложеното. Сочи се, че съдът в нито един момент не е указал на страната нуждата от такова доказателство. Оспорва се, като неправилно, съображението на съда, че не е компетентен да се произнася по прекратяването на административния договор и конкретно – чия е вината за това прекратяване, сочена от ищеца като вина единствено на ответника. Това му съждение, касаторът намира в противоречие с извода за обусловеност на споразумението за партньорство от съществуването на административния договор, респ. за прекратяването на същото с прекратяването на договора. Според касатора, споразумението за партньорство е самостоятелен източник на облигационно отношение между страните по спора и за уредбата на правата и задълженията им по същото е без значение съществуването, респ. прекратяването на административния договор, като не е настъпило основание за прекратяване на споразумението, съгласно чл. 9 от същото. Коментира се и вътрешна противоречивост в мотивите на въззивния съд, относно „относителната самостоятелност„ на споразумението за партньорство. Извежда се очевидна неправилност на въззивното решение, предвид споделения решаващ мотив за прекратяване действието на споразумението за партньорство, с прекратяването на административния договор, сключен между УО по Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.„ от една страна и [община] и „Битшоп“ ЕООД от друга – в качество на бенефициент, с което прекратяване са отпаднали и задълженията на [община] по споразумението. Очевидна неправилност се твърди и предвид отказа на съда да обсъди добросъвестността в поведението на ищеца, респ. инициативата на ответника за прекратяване на административния договор, въпреки противопоставянето на ищеца с писмо от 05.04.2021г.. Ответната страна - [община] - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване по формулирания въпрос, както и поради очевидна неправилност. Счита, че въпросът не кореспондира с мотивите в цялост на въззивния акт, нито с решаващ мотив за неоснователност на иска, тъй като извод за прекратяване на споразумението за партньорство, като последица от прекратяването на административния договор, не е обоснован в решението. Не е налице очевидна неправилност, тъй като същото не е постановено в явно противоречие с императивна материална или процесуална норма, нито е необосновано с оглед правилата на формалната логика. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Битшоп“ ЕООД е предявил срещу [община] иск за обезщетяване на вреди от прекратяването на сключен между страните по спора, в качеството им на бенефициент от една страна и Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.„ от друга, административен договор от 24.08.2020г., по искане на ответника [община], и от неизпълнението на сключеното между страните споразумение за партньорство от 20.08.2019г. от страна на ответника, в частност на поетото с чл. 4.1 от споразумението за партньорство задължение, които вреди ищецът оценява на 23 216, 53 лева, съизмервайки ги с направени разходи по подготовка на документацията за кандидатстване и кандидатстването за сключване на административния договор № Д-34-123/24.08.2020г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, съфинансирана от Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез подбор BG16М1ОР002-2.009 „ Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на отпадъците, както и такива по администриране дейността по проекта, за времето на действие на договора. Страни по този административен договор са Управляващия орган на оперативната програма от една страна и [община] и „Битшоп„ ЕООД - заедно посочени с качество на бенефициент, от друга. По предложение на [община], поради преценена обективна невъзможност за постигане на заложените в проекта индикатори / материални показатели /, въпреки противопоставянето на „Битшоп“ ЕООД ,влезлият в сила договор е прекратен, с подписано от всички страни по договора споразумение № 1/13.04.2021г.. В споразумението е потвърдено връщане от [община] на изплатената й, в качеството на водещ бенефициент, авансово сума от 38 311,47 лева. Именно част от същата тази сума ищецът твърди, че му била дължима от [община], съгласно чл. 4.1 от споразумението за партньорство, за покриване на извършени разходи преди и след сключването на административния договор. Със споразумението за партньорство страните са постигнали съгласие за „ разпределение на дейностите при осъществяване на проекта„ по гореупоменатата процедура „Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на отпадъците„, номерирани с поредни номера № 2 и № 4 - за [община] и № 1 – 5 вкл. за „Битшоп„ ЕООД, като под № 1 се визира „Подготовка, вкл. извършване на експертни анализи, изследвания, обосновки и др. ,с цел прилагане и разпространение на нови мерки или управленски подходи в областта на управлението на битовите отпадъци„. В чл. 3 е разпределен общия бюджет на проекта между [община] и „Битшоп„ЕООД. Съгласно чл.4.1 от споразумението, „Битшоп „ЕООД – титулувано „партньор„ – има право да получи авансово плащане за изпълняваните от него дейности / по проекта в цялост, а не само за подготовката на кандидатстването /, в размер, съответстващ на неговата част от бюджета, изчислен от общия размер на полученото авансово плащане по проекта. Виновно неизпълнение от [община] на това именно задължение, предвид получено от същата авансово плащане по сключения административен договор / като водещ партньор /- в размер 38 111,47 лева, безспорно възстановено с прекратяването на договора, ищецът визира в причинност с претърпените вреди от извършени разходи преди сключването и по време на действието на договора, както следва: 1/ три граждански договора за „консултантски услуги във връзка с разработване на обосновка за демонстрационен проект по процедурата„, сключени преди сключването на административния договор, по които са заплатени възнаграждения в размер на 17 676,07 лева, а ведно с осигурителни, здравни вноски и ДОД – разходите възлизат на 19 032 лева; 2/ два трудови договори с експерти, сключени след сключването на договора от 24.08.2020г., с възложена дейност по администрирането му, разходите по които – изплатени възнаграждения, осигуровки и ДОД - възлизат на 4 184, 53 лева. Въззивният съд е променил правният резултат, като е отхвърлил иска, със следните съображения: При тълкуване на клаузите на споразумението за партньорство от 20.08.2019г. се обосновава извод, че същото е сключено за постигането на обща стопанска цел - подготовка и изпълнение на проект по Процедура BG16М1ОР002-2.009 - „ Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на отпадъците“, изпълнението на който проект предполага процедура по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и сключването на административен договор по смисъла на пар. 1, т. 1 от същия закон. Изпълнението на задълженията по споразумението за партньорство е обусловено от успешното финализиране на процедура по подбор и одобрение на предложения от кандидата [община] и партньорът й - „Битшоп„ ЕООД „Пилотен проект за обособяване на общински център, допринасящ за намаляване на битовите отпадъци„, подписването на административен договор между УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.„ от една страна и [община] и „Битшоп„ ЕООД от друга, в качеството им на бенефициент и получаване на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Процедурата по подготовката и кандидатстването, дейностите за които са възложени на ищеца, действително е приключила успешно – със сключването на административния договор. Тълкуването на чл.4.1 от споразумението за партньорство, обаче, води до извод, че изпълнението на предвиденото в нея задължение е поставено в зависимост от съществуването на договора и по-конкретно – от осъществено / в смисъл дължимо / авансово плащане по същия. С прекратяването на административния договор е отпаднало основанието / дължимостта / на извършеното авансово плащане, при безспорното му възстановяване от [община] към Управляващия орган. Поради това, не може да бъде споделен извод, за виновно неизпълнение на задължение по чл.4.1 от споразумението за партньорство от [община]. Като евентуален мотив за неоснователност съдът е посочил, че заявлението за плащане не е било придружено с дължимите отчетни документи и бидейки неизправна страна ищецът не е имал право да получи част от авансово заплатеното по административния договор. Доколкото ищецът твърди, като виновно поведение на ответника в причинност с което са претърпени вредите му, инициираното прекратяване на административния договор, въззивният съд е счел, че не е компетентен да се произнася по основанието за прекратяването му / „ коя от страните не е изпълнила задълженията си по същия и е станала причина за прекратяването му„ /, съгласно чл. 19ж от АПК. От друга страна, предвид подписването му от всички страни по административния договор, вкл. от ищеца, е приел, че същото не е едностранно / предвид което и поради нечия вина /, а по взаимно съгласие на партньорите – бенефициент по административния договор, вкл. за възстановяване на авансово изплатената по договора сума от 38 111,47 лева. Отново в евентуалност, макар неясно в какъв аспект, спрямо фактическия състав на чл. 82 ЗЗД, въззивният съд е изложил и съображението, че разходите, на основание сключените преди сключването на административния договор граждански договори за консултантски услуги, са реално извършени в хода на съдебното производство, след прекратяване на административния договор. Оттук съдът е заключил, че ищецът ги е понесъл към момент, към който е бил наясно, че липсва основание за плащането им / макар такова да са самите консултантски договори /, поради което не му се дължи обезщетение за същите. Относно разходите, понесени след сключването на административния договор, по сключени два трудови договора с експерти, отново в неясна връзка с фактическия състав на претендираната отговорност, съдът е посочил липсата на доказателства за действително положен от лицата труд, в периода на действие на договора, независимо от установения с експертно заключение факт на действително изплатени разходи по така сключените - и преди, и след сключването на административния - договори, вкл. с начислени осигурителни вноски и ДОД. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира въпроса, обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Прекратяването на административен договор, сключен между Управляващия орган на оперативна програма за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и кандидат за изпълнение на проекта, представлява ли основание за автоматично прекратяване на споразумение за партньорство, сключено в рамките на същия проект между кандидата и трето лице – партньор, без изрична воля на страните по споразумението ? Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, предвид решаващия извод, че с прекратяването на административния договор е прекратено и споразумението за партньорство между страните по спора, както и предвид отказа на съда да коментира недобросъвестността на [община] при иницииране прекратяването на договора, въпреки несъгласието на ищеца. Въпросът не кореспондира с решаващ мотив на въззивния съд, който не е обосновал извода си за неоснователност на иска с прекратяване на споразумението за партньорство, като последица от прекратяването на административния договор. Доколкото самият ищец се е позовал на неизпълнение на задължението, визирано в чл. 4.1 от споразумението за партньорство, съдът е приел, че съдържанието на клаузата предполага действащ договор между Управляващия орган по Оперативната програма „Околна среда 2014 - 2020г.“ от една страна и [община] и „Битшоп„ ЕООД – от друга. Ищецът не е предложил различно от буквалното тълкуване на клаузата, задължаваща [община] единствено да преведе част от авансово получената по договора сума – в полза на ищеца, съобразно уредбата на финансовите им взаимоотношения по изпълнението на административния договор и разпределението на общия бюджет на проекта / чл. 3 от споразумението за партньорство /. Решаващият аргумент на съда е, че с прекратяването на договора по взаимно съгласие и на двете страни по споразумението за партньорство, ведно с възстановяване на авансово извършеното плащане по договора, виновно поведение на ответника, в причинност с това прекратяване и с връщането на сумата, обективно не може да се търси / отделно от липсата на компетентност на гражданския съд, за произнасяне по основанието за прекратяване на административен договор /, а с връщането на сумата отпада и задължението на ответника, така както е поето в чл. 4.1 от споразумението за партньорство. Изначално е неясно позоваването на ищеца на клаузата на чл. 4.1 от споразумението за партньорство и на неизпълнението на ответника на задължението по същата, след като обективно претендира вреди от преждевременното прекратяване на договора, твърдяно единствено по вина на ответника, съизмерими с направени от него разходи по сключването и изпълнението на договора, но по който договор ищецът е на една и съща страна с ответника и е обективирал съгласие за прекратяването. Дори да се игнорира прекратяването по взаимно съгласие, споразумението за партньорство и в частност – чл. 4.1 от същото - не урежда отговорността на партньорите, в случай на прекратяване по реда на чл. 19д АПК, респ. на оня от тях, в причинност с поведението на който е възникнала невъзможността за изпълнение / доколкото такава твърди да е действителната причина за прекратяването му ищецът /. Освен, че не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, въпросът изхожда от несъответна на действителната фактология по спора, тъй като не съобразява ищеца, като страна по прекратения административен договор, както и като страна по споразумението за прекратяването му. Независимо от това, въпросът е фактологичен, тъй като еднозначен отговор не би могъл да бъде даден извън конкретиката на спора и съдържанието на всяко от визирните две самостоятелни, паралелно съществуващи и функционално свързани правоотношения. Само това е достатъчно за изключване характеристиката му на правен въпрос. Независимо от неудовлетвореност на общия селективен критерий, не би бил удовлетворен и допълнителния, в сочената хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Хипотезата предполага позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма, провокирала противоречива съдебна практика по приложението й, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика по приложението й, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Такова обосноваване касаторът не предлага. По изложените във връзка с формулирания въпрос съображения, не се установява и „очевидна неправилност“ на въззивния акт, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Макар част от паралелно наведените съображения на въззивния съд да са неправилни и необосновани с елементи от преценимия фактически състав на чл. 82 ЗЗД, решаващият му извод - основан на обективирано и по волята на ищеца прекратяване на административния договор, изключващо поведение на ответника като единствена причина за това прекратяване, не може да се възприеме за очевидно неправилен. Отделно стои въпросът дали предприетото от ответника прекратяване, въпреки несъгласието на ищеца като партньор, обуславя виновно поведение на ответника, като се има предвид, че е изтъкнал основателни причини и същите не се явяват оборени в хода на производството. Макар недостатъчно ясно, въззивният съд се е позовал на недоказана вина на ответника за прекратяването на административния договор, който елемент от фактическия състав на чл. 82 ЗЗД изисква доказване, а не се презумира. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение