Определение № 775 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба - с вх. № 890/16.01.2020 г. по регистъра на БОС /Бургаски окръжен съд/, подадена от А. Ш. Ч. чрез адвокат К. Н. Я. против решение № І – 137 от 04.12.2019 г. по гр. дело № 1420/2019 г. на БОС. Ответниците А. Е. Я. и Е. И. Я. не са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] и Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] не са взели становище. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът А. Ч. поддържа, че „Същественият материалноправен въпрос, по който Окръжен съд [населено място] се е произнесъл, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е трябва ли детето да осъществява лични отношения със своите близки, при положение, че здравословното му състояние не позволява такива срещи и отношения, както и следва ли да бъде уважен иск за лични отношения с детето при тежко здравословно състояние на детето, което не му позволява да осъществява срещи със своя дядо и баща“. За да се произнесе по изложеният въпрос, ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, взе предвид следното: Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което, състав на БОС е потвърдил решение № 133 от 21.06.2019 г. по гр. дело № 268/2018 г. на Айтоски районен съд, като е уважил искания на А. Е. Я. и Е. И. Я., изложени в искова молба вх. № 1702/14.03.2018 г. по регистъра на Районен съд - Айтос за определяне режим на лични контакти с детето А. А. Я., син на първия и внук на втория, в дома на майката - А. Ш. Ч. в [населено място], първите 10 срещи в присъствието на социален работник или психолог, а първите 20 срещи, в присъствието на майката и бабата по майчина линия в конкретно посочени дни от месеца и часове, подробно отразени в диспозитива на съдения акт. За да постанови този резултат, съставът е приел, че правото на режим на лични отношения на детето с неговия баща е признато от закона – чл. 127, ал. 2 СК, както и е признато самостоятелно право на дядото относно личните отношения с детето – чл. 128 СК. Прието е още, че при разрешаване на спора следва да се съобразят общите критерии и спецификите на случая и да се изхожда от интереса на детето. Режим на лични контакти с бащата и с дядото, отразен по – горе е постановен след съобразяване на доказателствата – показания на свидетели /свидетелката Я., свидетелката Ч. (майка на ответницата по исковете), свидетелката Х./, писмени доказателства – медицинска документация, представена по делото, както и съдебно – психологическа експертиза. По наведените основания за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: Цитираният въпрос не изпълнява изискванията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС за общо основание. Първата част от съдържанието, обективирано в текста – „трябва ли детето да осъществява лични отношения със своите близки“, визира въпрос по съществото на спора, като изложеното обстоятелство – „при положение, че здравословното му състояние не позволява такива срещи и отношения“, съставлява становище на ответницата по исковата молба. Въпросът няма правно значение за селектиране на касационната жалба, когато е относим към правилността на решението или произтича от становище на страната, както е в случая. Съставът е приел, че ищците имат права на лични отношения с детето по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 128 СК, както и е обосновал разбирането си за условията, при които могат да се реализират тези права. По така обоснованите разрешения, страната не е поставила правни въпроси. Другата част от въпроса –„ следва ли да бъде уважен иск за лични отношения с детето при тежко здравословно състояние на детето, което не му позволява да осъществява срещи със своя дядо и баща“, е по съществото на спора, третира основателността на предявените искания и няма правно значение за селектиране на касационната жалба. Следователно цитираният въпрос не формира общо основание, а липсата на общо основание е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Касаторът А. Ч. не е мотивирала допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разяснени в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, респективно чрез позоваване на съдебна практика, нуждаеща се от промяна поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. Страната не е обосновала приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са налице основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение