Определение № 355 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С. чрез назначения от съда служебен защитник адв. Е.П. от САК срещу решение от 12.02.2010г по гр.дело № 1508/2008г. на С. градски съд, с което след отмяна на решение от 06.03.2008г по гр.д. №3673/2005г на С. районен съд е уважен иск срещу касатора на основание чл. 59ал.1 от ЗЗД, задето през исковия период ,след постановен между страните развод и предоставяне на семейното жилище за ползване на ищцата, което жилище е съсобствено при равни части след прекратяването на брака, е лишил последната от присъденото ползване на нейната 1 /2 ид.част от имота. В приложеното към жалбата изложение се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. По въпроса дали административният режим относно ползването на семейното жилище между съпрузи –съсобственици след развода е от значение за основанието на иска за неоснователно обогатяване при лишаване от ползване и неговата правна квалификация, при очертаните в съдебната практика основания по чл. 59 ал.1 от ЗЗД и специалната хипотеза на чл. 31 ал.2 от ЗС за случай, при който ищцата обстоятелствено е изтъкнала съсобствеността в имота, но не е основала иска си на писмена покана до ответника в качеството му на съсобственик и при който случай въззивният съд решаващо е изтъкнал, че установеното по съдебното решение ползване на семейното жилище обуславя квалификация на вземането по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, съображение по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поддържа поради противоречие с конкретни решения от практиката на ВКС по прилагането на чл. 31 ал.2 от ЗС,в които обаче не е дадено задължително тълкуване и същите са постановени при други факти. Поради това изводите в мотивите им са по други въпроси и основанието по изтъкнатия критерии не е налице. Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с цитирани решения от практиката на районни и окръжни съдилища Приложени са решения №386 от 12.08.2009т на Г. РС и решение от 18.12.2001г по тр.д№2344/01 на СГС, които обаче не са дали разрешения във връзка с необходимостта от писмена покана в отношения между бивши съпрузи при наличие на постановен в бракоразводното решение режим по чл.107 от СК (отм), И тази практика е неотносима към поставения въпрос, основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е подкрепено с аргументи в изложението. След преценка, Върховен касационен съд ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос за квалификацията на иска за неоснователно обогатяване в конкретната хипотеза. Критерият по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е налице, тъй като практика на Върховен касационен съд във връзка с предпоставките на чл. 31 ал.2 от ЗС и необходимостта от изрична покана, при отграничаване от субсидиарното основание по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, където покана не е необходима, още не е формирана при конкретната по делото спорна хипотеза и отговорът на поставения в изложението въпрос има решаващо значение в конкретния случай. Тъй като Върховен касационен съд, ІІІ г.о приема довода за допустимост на касационно обжалване по същество при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по изведения правен въпрос,