Определение № 14 от 06.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2568/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „А. Аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД чрез адв. В. П. обжалва решение № 445 от 27.06.2022 г по т.д. 454/21 г, САС, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260117 от 04.01.2021 г. по т.д. 1900/19 г, СГС, VI-10 състав, с което са уважени предявените от „С.“ ООД искове за установяване на извършено от „А. аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД нарушение на права върху регистрирани промишлени дизайни, с рег. № 4349-0001 и рег. № 6326- 0002, на основание чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗПД и е постановил, на основание чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗПД, разгласяване за сметка на ответника „А. аблой опънинг солюшънс България ЕООД на дипозитива на постановеното решение по исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗПД в два ежедневника, в. „24 часа“ и в. „Дневник“. Излага съображения, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че е получил възлагане за изработка по реда на ЗОП от третото лице помагач по делото и не носи отговорност за вреди, причинени от възложителя, с оглед разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Счита, че участието в обществена поръчка, не се включва в нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗПД, поради което не е налице нарушение. Въззивният съд бил извършил съществено процесуално нарушение, необсъждайки доводите относно липсата на материалноправна легитимация на ответника, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Неправилно била приложена нормата на чл. 161 от ГПК, като въззивният съд бил възприел изводите, че касаторът, в качеството му на ответник по иска, е създал пречки за събиране на доказателства. Въззивният съд не бил изложил съображения защо възприема заключението на вещото лице. Не бил обсъдил възраженията за това, че ставало въпрос за функционални, а не дизайнерски характеристики. Неправилно била игнорирана тройната експертиза. Излага съображения, че въззивният съд не е изложил по отношение на дизайн 6326-0002 мотиви (освен бланкетна препратка към тези в първоинстанционното решение) и по никакъв начин не бил коментирал направените възражения в хода на производството от касатора. Сочи, че решението на въззивния съд по отношение на иска с правно основание чл. 57, ал.2, т. 3 от ЗПД, било също неправилно доколкото неправилно било решението по главния иск. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да му се присъдят направените разноски във всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1 Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, особено когато във въззивната жалба са наведени оплаквания относно доказателствения процес пред първоинстанционния съд? Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие на посочения правен въпрос със задължителното тълкуване съгласно т. 19 от Тълкувателно решение 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 от Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС: решение № 50 от 30.03.2022 г. по гр.д. 2149/21 г., IV ГО, решение № 60 093/07.01.2022 г. по гр.д. 3491/20 г., I ГО, решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр.д. 1619/13 г., II ГО, решение № 268/21.11.2011 г. по гр.д. 191/11 г., II ГО, решение № 990 от 24.03.2010 г. по гр.д. 47/09 г, решение № 324/22.04.2010 г. по гр.д. 1413/09 г., решение № 346/25.11.2011 г. по гр.д. 1387/10 г. Ответникът „С.“ ЕООД оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Счита, че е бланкетно позоваването на посочения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос. Освен това не било налице соченото основание. „С.“ ООД чрез адв. И. Н. обжалва с касационна жалба решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗПД за изземване и унищожаване на продуктите, по договор 16/-209/01.04.2016 г., с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи с реф. № РРД15079, обособена позиция 2 – „Брави за врати на електромерни табла и ключалка едностранна със секрет и приложения – ключалка едностранна със секрет, описана в т. 1, т. 2 от Приложение 1 съответно т. 6 от Приложение 2 към договора и Брава четиристранна, описана в т. 4 от Приложение 1, съответно т. 4 от Приложение 2 към договора от 14.06.2016 г. Излага съображения за основание за отмяна на решението в обжалваната част съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 от ГПК. Необосновано било прието, че биха били нарушени правните интереси на ответника, без да се съобрази, че е допуснато нарушение на правата на ищеца. Въззивният съд не бил отговорил на оплакванията във въззивната жалба, че изделията получавали собствена идентификация и биха могли да бъдат монтирани и заменяни. Липсвало обсъждане на всички доводи. Моли да се отмени решението. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, относими към спорния предмет и да изложи в мотивите към решението си конкретни съображения относно фактическите и правни изводи по отношение на релевирания пред него материалноправен спор, обуславящи изхода на делото. Твърди, че по този правен въпрос касаторът се е произнесъл в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, т. 19 от ТР 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. С оглед подробно изложените фактически и правни основания в постановеното въззивно съдебно решение по отношение на уважения иск по чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗПД, с което било установено нарушение от ответната страна на правата на дизайн върху двата дизайна, съдът бланкетно отбелязвал, че следва да се държи сметка за интересите и на двете страни като не се допуска прекомерно засягане на имуществената сфера на ответника. Съдът следвало да обсъди в мотивите си до каква степен е годно да се постигне желания правен ефект от предвидената от закона възможност за реализирането на обективно кумулативно съединени искове по чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПД, не само по отношение на имуществената сфера на ответника и интересите на третите лица, но и с оглед защитата на притежателя на промишления дизайн, както и на неговия автор. В очевидно противоречие със смисъла на установеното нарушение на процесните дизайни било постановеното решение по този иск. Ответникът „А. аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД оспорва касационната жалба на „С.“ ООД. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Счита, че не е налице допълнително соченото основание. Въззивният съд бил изложил мотиви, които обосновават отхвърляне на иска с правно основание чл. 57, т. 4 от ЗПД. Излага съображения, че не е налице соченото основание съг ласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД (предишна фирма „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД) чрез юрисконсулт С., в подадения отговор, на основание чл. 287, ал. 1 от ГПК, оспорва касационната жалба на „С.“ ЕООД. С оглед единствения поставен процесуалноправен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Във въззивното решение поставеният правен въпрос не бил разрешен в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. Въззивният съд бил изложил мотиви по фактите и бил направил своите изводи, като бил съобразил основния принцип, който бил и на конституционно ниво – принцип на пропорционалност като баланс на интересите на всички субекти, заинтересовани от съответните блага. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са допустими, подадени от легитимирани да обжалват решението страни, в посочените части, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. В решението си въззивният съд на първо място е посочил, че е сезиран с въззивни жалби от „А. аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД“ в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗПД и от „С.“ ООД, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗПД. Възприел е, че обект на защита са притежаваните от ищеца права върху промишлен дизайн с наименование „брава четиристранна за метални шкафове“ с рег. № 4349, с дата на заявяване 22.01.2001 г. и срок на действие на регистрацията 22.01.2021 г. и върху промишлен дизайн, регистриран в ПВ на Р България, с наименование „Брава и ключалка“ с рег. № 6326, с дата на заявяване 01.02.2006 г. и срок на действие на регистрацията 01.02.2021 г. Приел е твърдението на ищеца, че в края на 2016 г. ответното дружество, с предходно наименование „Мауер логинг системс“ ООД, по силата на договор № 16 209 от 01.04.2016 г. е доставил на „ЧЕЗ разпределение България“ АД стоки, представляващи „брава четиристранна за едностранна ключалка“ и „ключалка едностранна със секрет“, които били идентични на тези, регистрирани като промишлени дизайни от ищеца, с които действия били накърнени правата му върху посочените обекти на промишлени дизайни. Въззивният съд е приел, че исковете са допустими и възможността за оспорване по реда на чл. 164, ал.1, т. 5 от ЗОП на договора за обществена поръчка, сключен между ответника и третото лице помагач, не изключва правото на избраната от ищеца искова защита. Въззивният съд е разгледал обхвата на закрила съобразно чл. 18 от ЗПД, както и чл. 3, ал. 1 от ЗПД, като е преценил, че регистрацията на промишлен дизайн, извършена по съответния ред от Патентно ведомство, за което са представени доказателства, решения на Патентно ведомство, го задължава да приеме, че ищецът е носител на право върху промишлен дизайн за съответните изделия, подробно индивидуализирани. Съдът се е позовал на чл.10, ал.1 от ЗПД, съгласно който правото върху промишлен дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявката за регистрация и по силата на действието на индивидуалните административни актове на Патентно ведомство за ищеца са възникнали права върху промишлен дизайн. Въззивният съд, е приел, че извършената регистрация е след съобразяване на изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 12 и чл. 13 от ЗПД. След анализ на свидетелствата и справките, издадени от Патентно ведомство, е прието за установено наличието на регистрация върху промишлен дизайн рег. № 6326, с наименование „Брава и ключалка“, като е взето предвид свидетелство за промишлен дизайн от Патентно ведомство на Република България, с дата 20.12.2006 г за регистриран на 14.12.2006 г. и със срок на регистрация 01.02.2016 г. промишлен дизайн. Посочено е, че е заявено със заявка № 8386 с притежател- „С.“ ООД и автор – К. Н. Н.. В свидетелството изрично било посочено, че броят на заявените дизайни са два. Приет е и технически чертеж за ключалка със секрет L 29. Възприета е регистрация и съгласно представено удостоверение от 19.10.2017 г., установяващо регистриран в Патентното ведомство на Р България на 26.02.2002 г. промишлен дизайн с наименование „Брава четиристранна за метални шкафове“ с рег.№ 4349, с дата на заявяване 22.01.2001 г. Съгласно удостоверяването е прието, че притежател на дизайна е „С.“ ООД, като срокът на регистрацията е до 22.01.2021 г., а от друго удостоверение на Патентно ведомство, че правото върху промишления дизайн с рег.№ 4349 е прехвърлено на „С.“ ООД от „ДЗУ“ АД, [населено място]. Възприето е, че към момента на приключване на устните състезания ищецът е носител на правата върху промишлен дизайн, с оглед представените доказателства, свидетелстващи за срока на регистрация, простираща се и към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. С оглед заключенията на основна и допълнителна експертизи е обобщен извод, че ищецът в първоинстанционното производство има права върху дизайна, регистриран в Патентното ведомство на Република България с рег.№ 4349 и № 6326, като определящо за обхвата на правната закрила е съответното изображение на регистрирания дизайн, който извод е основан на чл. 18 от ЗПД. Въззивният съд е приел, че обхватът на правна закрила се определя от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създавал у информирания потребител различно цялостно възприятие. Прието е сключването на договор за доставка между ответника и третото лице помагач на изделия „брава четиристранна за едностранна ключалка“ и „ключалка едностранна със секрет“, като извършени от ответника действия, с които се нарушават правата му върху двата процесни дизайни. По отношение идентичността на промишления дизайн за изделия, носител на който е ищецът и изделията, доставени на ответника, въззивният е приел, че следва да се направи преценка относно наличието на сходство по признаците по чл. 3 от ЗПД (видимият външен вид на продукта, определен от особеностите на линиите и рисунъка) между регистрираното изображение и доставените изделия от ответното дружество на трето лице помагач по договора за доставка - „Брава четиристранна за едностранна ключалка“ / позиция 4 по приложение № 2 към договора / и „Ключалка едностранна със секрет /позиция 6 по приложение 6 № 2 към договора /. Въззивният съд е приел, че ирелевантно за спора е съпоставянето за сходство между техническите схеми, представени от ищеца и техническите схеми на горепосочената брава и ключалка по договора за доставка по реда на ЗОП. Прието е, че схемите дават информация единствено относно техническите характеристики на изделията, но не и за техния външен вид и от друга страна поради установената от вещото лице категорична липса на идентичност между техническите чертежи на ищеца и регистрираните промишлени дизайни. Преценката за сходство е посочено, че се извършва на база на признаците по чл. 3 от ЗПД и при съобразяване със специфичните характеристики на конкретното изделие. С оглед допълнителната съдебно-техническа експертиза, чийто обект са били образци на доставени по посочения договор изделия, предоставени от ищеца и от третото лице помагач, констатациите й не се оборвали с други доказателства по делото, нито от констатациите на изготвената във въззивното производство допълнителна експертиза, е направен извод, че е установена идентичността на дизайните, като единичните различия били несъществени. Образците, които били изследвани, макар и представени от ищеца и от третото лице помагач, не компрометирали експертизата. Предоставените за изследване от ищеца изделия имали идентично изображение на регистрираното такова. Въззивният съд е обсъдил заключението на вещите лица, съгласно което дизайнът на бравата, предоставена от третото лице-помагач, не бил идентичен на промишлен дизайн с рег. № 4349 и създавал у информирания потребител различно цялостно възприятие в сравнение с промишлен дизайн. Този извод, макар и направен чрез извършено от вещите лица сравнение, не е споделен от въззивния съд. Съдът е приел за определящи относно преценката за идентичност единствено и само онези елементи, определени от вещите лица като идентични. Като такива били посочени формата тялото - обемно тяло с форма на правоъгълен паралелепипед, четирите елипсовидни отвора с две хоризонтални страни и 2 дъгообразни страни. Останалите, посочени от вещите лица като различни елементи, съдът е преценил, че не следва да се приемат като определящи за идентичността на дизайна, тъй като от описанието на елементите било видно, че са свързани по-скоро с прикрепването и/или функционирането на бравата. Последната нямала самостоятелно функциониране, същата съставлява част и функционирала с други изделия, поради което крепежните елементи, с които тя се прикрепвала към тези други изделия и заключващите лостове, чрез които се осъществявало нейното функциониране, не можели да бъдат приети като елементи от нейния дизайн. Такъв елемент не съставлявал и патрон-ключалка, което било видимо и от самите снимки, а и било разяснено и от вещите лица в съдебно заседание на 20.04.2022 г., тъй като патрон-ключалката било отделно изделие, дизайна на което бил защитен отделно. Въззивният съд е приел, че с оглед изображението снимка 1, част от заключението на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза, може да се направи извод, че е налице идентичност, след като се игнорират допълващите ключалката елементи, извън правоъгълното тяло на регистрирания от „С.“ ООД дизайн. Изводите на въззивния съд за сравнението между регистриран дизайн върху „брава четиристранна“ № 4349-1 и „брава и ключалка“ № 6362-1 и доставяните изделия брава и ключалка (така както са индивидуализирани в сключения договор между ответника и третото лице помагач) са, че информираният потребител може да не различи продуктите един от друг. Констатирано е, че е налице идентичност, на основание чл. 12, ал. 2 ЗПД като са налице множество съвпадащи признаци и на практика липсва разлика за информирания потребител. След като е възприел идентичността между обектите, върху които ищецът има права, конкретно регистриран дизайн с № 4349-1 - брава четиристранна и рег. № 6326-2- ключалка и изделията, доставяни на третото лице помагач, на основание сключен договор по реда на ЗОП, въззивният съд, е приложил чл. 55 от ЗПД, като е приел, че доставката на конкретно установените изделия, каквато е извършвана от ответника, е включена в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ЗПД и със същата са извършени нарушения на правото върху регистрираните промишлени дизайни, така както са описани. По отношение на иска с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗПД, въззивният съд след като е уважил иска с правно основание чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗПД е приел, че доставените брави и ключалки са прикрепени към електрически табла, при съобразяване на естеството на съоръженията, и тяхното предназначение, както и липсата на информация за тяхното конкретно местонахождение, че за третото лице помагач биха възникнали негативни последици от евентуалното уважаване на иска за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението. Прието е, че същото правило на по-голямо основание следва да важи и за третите лица, каквито щели да бъдат и всички абонати-потребители на услуги на третото лице помагач. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Следва да се подчертае, че защитата на ищеца се осъществява по отношение на притежаваните от него права върху регистрирани промишлени дизайни, за което са издадени посочените решения на Патентно ведомство. Съответно съдът е зачел влезлите в сила административни актове и е приел, че защитата е по отношение на притежаваните права на промишлен дизайн, така както са индивидуализирани от ищеца съгласно решенията на Патентно ведомство за регистрация на промишлен дизайн, с посочените номера и изображения, както и твърдените нарушения на промишлен дизайн. Липсва отклонение от диспозитивното начало и не се установяват основания, обосноваващи вероятност съдебното решение да е евентуално недопустимо. Следва да се приеме, че с формулирания от касатора „А. аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД правен въпрос е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителната практика на ВКС, по отношение на тълкуването на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжен при постановяване на решението си да изложи самостоятелни фактически и правни изводи при разрешаване на спора по същество, като на основание чл. 269 от ГПК разгледа сочените от страните във въззивната жалба и отговора на въззивни жалба основания, и се произнесе по всички доводи и възражения. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти по приложимата материалноправна норма. С оглед трайната практика на ВКС, на която и касаторът се позовава, възивният съд, в рамките на изложените основания във въззивната жалба, дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Изцяло решаващата дейност на въззивната инстанция следва да бъде отразена в мотивите на решението. Ясните и убедителни мотиви, основани на установените факти по делото са гаранция за законосъобразност на съдебното решение. В случая, при разрешаване на посочения правен въпрос, формулиран от касатора „А. аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД, въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна и трайна практика на ВКС, така както е посочена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Въззивният съд като инстанция по същество е разгледал, с оглед правната квалификация на спорното право, спора между страните като интерпретацията, че ищецът не бил посочил твърдение за нарушение на правата на промишлен дизайн, направена от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, не кореспондира както с исковата молба, така и с възприемане на основанието на иска от въззивния съд. Както вече бе посочено по-горе, налице е излагане на обстоятелства относно притежаваните права върху промишлен дизайн, върху подробно описаните обекти, както и твърдение за нарушение на правата с извършвани правни и технически действия от нарушителя, доставка на изделия, „брава четиристранна за едностранна ключалка“ и „ключалка едностранна със секрет“, с идентичен дизайн на регистрирания, без съгласие на притежателя на регистрирания промишлен дизайн. Въззивният съд, за да прецени налице ли е нарушение на правата на промишлен дизайн, е изследвал идентичността на изделията и съответствието им със сочения от ищеца промишлен дизайн с оглед гледната точка на информирания потребител. В мотивите са посочени извършените процесуални действия с оглед приобщаване на сравняваните изделия, доставяни от ответника. Твърденията за допуснати процесуални нарушения не подлежат на разглеждане в настоящето производство. Въззивният съд подробно е обсъдил представеното писмено заключение на тройната експертиза, изслушана пред въззивния съд, като е изложил съображения защо не възприема изводите относно липсата на идентичност между изделията, тези представени по делото и промишления дизайн, защитен от ищеца с рег. № 4349-001. По отношение на ключалката е обсъдил експертното становище, което на първо място е определило по какви обективни белези ще се произнесе относно идентичността и впоследствие е определило идентичността между регистрираните промишлени дизайни и изделията, които са продавани. Не може да се приеме, че съдът не е обсъдил материалноправната легитимация на ответника, предвид изложените мотиви за това кои действия представляват нарушение на правата на притежателя на регистриран промишлен дизайн. Налице е произнасяне с оглед определения фактически състав на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗПД и съдът с оглед очертаните факти в хипотезата на посочената норма се е произнесъл относно отговорността на ответника. Защитната теза на касатора относно отсъствието на материалноправна легитимация, поради наличие на хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, е довод за неправилност на въззивното решение, който не може да се обсъжда в настоящето производство. Действително, въззивният съд в мотивите си се е позовал на чл. 272 от ГПК. Това позоваване е сторено след като въззивният съд е изложил собствени мотиви относно установените факти с оглед оплакванията във въззивната жалба. Изложени са изрично съображения, на първо място, относно обектите на защита и притежаваните от ищеца права и образците, представени от третото лице помагач и ищеца, приобщени към доказателствата по делото. Освен това относно възражението, че дизайнът е обусловен от функция на продукта, е изложил съображения на първо място с оглед приетите индивидуални административни актове за регистрация на промишлени дизайни, следователно при преценка отсъствието на пречки съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПД и на второ място, след преценка на сравняваните промишлен дизайн и изделия, и установяване идентичността им след анализ на всички доказателства. Изложените доводи от касатора са свързани с правилността на решението относно приложение на нормите на чл. 11, чл. 12, чл. 18 и чл. 19 от ЗПД, както и с неговата обоснованост и не могат да са предмет на разглеждане в производството по реда на чл. 288 от ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за анализ на доказателствата и правилността на изводите на въззивния съд, не може да представлява основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на поставения правен въпрос от касатора „С.“ ООД, настоящият съдебен състав намира, че с него също не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е изложил мотиви по отношение на оплакванията във въззивната жалба на този жалбоподател срещу решението на първата инстанция за отхвърляне на иска с правно основание чл. 57, ал.1, т. 4 от ЗПД, като е посочил, че от значение е пропорционалността на търсената защита спрямо правата на всички заинтересовани лица. Конкретните изводи са свързани с преценка основателността на иска и произнасянето по съществото на спора и не могат да се преценяват в настоящето производство. Основанието за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, сочено от касатора „С.“ ООД, не е налице. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидната неправилност е необходимо да се установява само от мотивите на обжалвания акт. В практиката на ВКС е възприето, че очевидната неправилност на въззивното решение предполага допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в приложение на несъществуваща норма или в обратен на действителния й смисъл или грубо противоречие на закона. Очевидна неправилност е налице и при явна необоснованост на съдебното решение, когато изложените мотиви са постановени при грубо нарушение на правилата на формалната логика или са вътрешно противоречиви. Също така може да е налице очевидна неправилност, когато са налице особено съществени процесуални нарушения, обосноваващи неправилност на решението на въззивния съд, установими само от съдебния акт. Неправилността на въззивното решение, съгласно сочените касационни основания, чл. 281, т. 3 от ГПК, не е равносилна на очевидна неправилност и се преценява само в производство по реда на чл. 290 от ГПК, с участие на страните. В случая сочените от касатора основания са свързани с оплакване за неправилност при приложение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗПД, което предполага наличие на проверка по реда на чл. 290 от ГПК и изключва наличието на соченото от касатора основание, чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. При този изход на делото на страните следва да се присъдят направените разноски. Видно от представените с молба вх. № 10 773 от 07.09.2023 г. от касатора „А. аблой опънинг солюшънс“ ЕООД, списък с разноски и доказателства: вносна бележка, договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка, тази страна претендира и доказва, че е извършила разноски в общ размер от 3 030 лв, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото в размер на 3 000 лв и 30 лв държавна такса. По искането на „С.“ ООД за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски по депозирания отговор на касационната жалба. Видно от договора за правна защита и съдействие, същият съдържа разписка от адвоката, процесуален представител, че сумата, представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, е платена в брой, в размер на 2 400 лв. С оглед изложените мотиви следва да се присъди на „С.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2400 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България