Определение № 50829 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1930/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Община Мадан, представлявана от кмета Ф. А. М., чрез адвокат Б. П. от АК-Смолян, срещу решение № 52 от 10.03.2022 г. по в.гр.д. № 449/2021 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която се потвърждава решение от 04.11.2011 г. по гр.д. № 83/2021 г. на Районен съд Мадан и е уважен предявения иск на С. А. К., упражняващ дейност като ЕТ „СЕЙВЕР- САВКО КАЛЕНДЖИЕВ“ против Община Мадан, за обезщетение от пропуснати ползи в размер на 6628,50 лева – нереализирана печалба за месеците от април до декември 2020 г., на основание чл.230, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 16.03.2021 г., до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея са формулирани въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК се свеждат до възможността, ответникът да прави възражение за нищожност на договора за първи път във въззивната жалба и дължи ли съдът произнасяне по него, както и необходимо ли е сключеният договор за наем с общината да отговаря на изискванията в ЗУТ, Наредба № 13 за преместваемите обекти и решенията на общинския съвет на територията на Община Мадан. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От С. А. К., упражняващ стопанска дейност като ЕТ „СЕЙВЕР-САВКО КАЛЕНДЖИЕВ“ е постъпил писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ,т.1 и 3 ГПК и претендира сторените разноски в производството. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че въз основа на проведен публичен търг за отдаване под наем на имот – публична общинска собственост, е сключен договор от 14.06.2019 г. за временно и възмездно ползване на 1 кв.м от имота, за монтирането на машина за топли напитки. На 15.01.2020 г., наемодателят е уведомен за прекъсване на електрозахранването на обекта, а на 17.03.2020 г. е поискано и обезщетение за пропуснати ползи. Според съда, възражението на наемателя за нарушаване на договора поради неосигуряване на безпрепятствено ползване на обекта е основателно, тъй като правопораждащите факти, обуславящи валидността на възникналото наемно правоотношение и неизпълнението на наемодателя, са установени със сила на пресъдено нещо /влязло в сила решение за м.януари, февруари и март 2020 г./. Направеното възражение за нищожност на договора с въззивната жалба е заявено несвоевременно, поради което на ищеца се дължи обезщетение за пропуснати ползи /средномесечната печалба е установена от вещо лице/ в периода от м.април до м.декември 2020 г., а предявеният иск е основателен в тази част. При проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК поради следните съображения: Поставените материалноправни въпроси за правомощията на въззивния съд при направено за първи път във въззивната жалба възражение за нищожност на договора, обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с т.4 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, в което се приема, че съгласно изричната разпоредба на чл.133, във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, т.е. възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд, освен ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В същия смисъл е ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, с което се приема, че независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая, въззивният съд обосновано приема, че правопораждащите право на обезщетение на ищеца факти по делото са били установени със сила на пресъдено нещо, поради което възникналият правен спор не може да бъде пререшаван, а възраженията на ответника за нищожност на договора не са заявени своевременно и са преклудирани. Тези изводи са в съответствие с цитнраната практика на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, че само когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд дължи произнасяне съгласно чл.269, изр.2 ГПК. За допуснати в първата инстанция процесуални нарушения, въззивният съд не следи служебно, както в случая, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последният въпрос не е обуславящ, тъй като е свързан с преценката на събраните по делото доказателства и в този смисъл не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК в някоя от хипотезите в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. С него, всъщност, касаторът преповтаря оплакванията в касационната жалба за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция само след допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в този смисъл не се обосновава някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От С. А. К., упражняващ стопанска дейност като ЕТ „СЕЙВЕР-САВКО КАЛЕНДЖИЕВ“, чрез адвокат И. Г. от АК-Смолян, са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 10.05.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение