Определение № 4272 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 11/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител ст. инспектор М. Г., против въззивно решение № 178 от 19.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 300/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 140 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, в частите му, с които са отхвърлени предявените от КОНПИ против С. А. А. обективно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ /с предишно наименование ЗПКОНПИ/ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 62 000 лв., както следва: 1. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ апартамент № .., първи етаж в ЕЖБ ..., вх. .., УПИ ..., кв. ... по плана на [населено място], [улица], с пазарна стойност 42 000 лв. и специален автомобил „Фолксваген ЛТ 35” с peг. [рег.номер на МПС], рама WV2ZZZ21ZNK0011012, двигател без номер, дата на първоначална регистрация 01.02.1995 г., придобит от С. А. А. с договор за покупко-продажба на МПС от 28.10.2011 г., с пазарна стойност 2000 лв.; 2. На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 ЗОНПИ сумата в размер на 18 000 лв., представляваща равностойността на отчуждения поземлен имот с идентификатор 52132.205.10 по КККР на [населено място], общ. Шумен, обл. Шумен с площ от 1204 кв. м., заедно с построените в имота сгради и са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът релевира доводи за неправилност и необоснованост на решението, иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането за отнемане на имущество в полза на държавата да бъде уважено. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна С. А. А. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. Б. Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото е установено, че с постановление от 20.08.2019 г. по ДП № 440/2018 г. по описа на РУ - Шумен С. А. А. е привлечен в качеството му на обвиняем и за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2 НК, попадащо в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 22 ЗОНПИ. Уведомлението за привличане на С. А. А. като обвиняем за посоченото престъпление е постъпило в ТД на КПКОНПИ [населено място] на 26.09.2019 г. С протокол № 13609/30.09.2019 г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му. Проверяваният 10 годишен период е от 30.09.2009 г. до 30.09.2019 г. В този период за времето от 27.05.2014 г. /датата, от която имат съвместна адресна регистрация/ и до 30.09.2019 г. ищецът твърди, че ответникът е бил във фактическо съжителство със С. К. М., което обстоятелство не се оспорва от ответника. С решение № 2183/28.07.2021 г. КПКОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а с решение № 2916/20.10.2021 г. е взела решение за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. След частичен отказ от иска на основание чл. 233 ГПК, предмет на въззивното производство е решение № 140 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 454/2021 г. по описа на Окръжен съд - Шумен в частите му, с които са отхвърлени исковете за отнемане на имущество, в размер на 62 000 лева, формирана, както следва: 1. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ апартамент № ..., първи етаж в ЕЖБ ..., вх. А, УПИ ..., кв. ... по плана на [населено място], [улица], с пазарна стойност 42 000 лв. и специален автомобил „Фолксваген ЛТ 35” с peг. [рег.номер на МПС], рама WV2ZZZ21ZNK0011012, двигател без номер, дата на първоначална регистрация 01.02.1995 г., придобит от С. А. А. с договор за покупко-продажба на МПС от 28.10.2011 г., с пазарна стойност 2000 лв. и 2. На основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 ЗОНПИ сумата в размер на 18 000 лв., представляваща равностойността на отчуждения поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], общ. Шумен, обл. Шумен с площ от 1204 кв. м., заедно с построените в имота сгради. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен по съображение, че ответникът, лицето във фактическо съжителство с него и ненавършилите пълнолетие деца нямат придобито в проверявания период и налично към неговия край имущество, което да надхвърля стойностно сумата от 150 000 лв. /§ 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/. Аргументирал се е, че недвижимият имот, който е собственост на ответника към края на проверявания период и понастоящем, придобит чрез постановление за възлагане след проведена публична продан, е закупен за сумата от 34 593 лв. Недвижимият имот, находящ се в [населено място], [улица], придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 195/22.10.2018 г., е с пазарна стойност към датата на придобиване, съгласно СТЕ от 05.05.2022 г. на в.л. Л. Г., 16 400 лв. Общо придобитото в и притежавано недвижимо имущество към края на проверявания период е придобито за стойност 50 993 лв. Придобитият в проверявания период и притежаван и понастоящем специален автомобил „Фолксваген ЛТ 35”, peг. [рег.номер на МПС] е с пазарна стойност към датата на придобиване, съгласно САвтЕ от 04.05.2022 г. на в.л. В. Т., 3000 лв. Общо придобито в проверявания период и налично към неговия край имущество е на стойност 53 993 лв. Изложил е, че с оглед липсата на превишение в имуществото и не е необходимо да се изследват въпросите дали ответникът има установен положителен нетен доход. Предвид липсата на значително несъответствие и не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер?“. Сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него няма постановена практика на ВКС. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с оглед приетото в мотивите на определение № 50228 от 08.06.2023 г. по г. д. № 3094/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението въпрос. В мотивите към т. 1 на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“. Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените в тълкувателното решение разрешения. На база събраните доказателства и общата стойност на притежаваното в края на проверявания период от ответника имущество, изчислена съобразно разпоредбата на чл. 148 ЗОНПИ – 53 993 лв., което е под сумата от 150 000 лв., е приел, че няма как да е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от закона, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Цитираната задължителна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, изключва наличието специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос. Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение