Определение № 60325 от 16.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Ю. против решение № 21029 от 22.02.2021 г. по гр.д.№ 257/2020 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 287/03.08.2020 г. по гр.д.№ 1385/2019 г. на РС-Кърджали. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците Ф. Н. Ю., А. А. Ю., Н. Ф. Ю. и С. С. Н., че той е собственик на основание придобивна давност на полумасивна стопанска сграда на един етаж със застроена площ 56 кв.м., състояща се от три помещения, построена на северната имотна граница в поземлен имот с пл. № .... от кв. .... по плана на [населено място], [община], целия с площ 1252 кв.м. Със същото решение е уважен предявеният против касатора насрещен иск по чл. 108 ЗС от ответниците за същата полумасивна стопанска сграда В касационната жалба, се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност и конкретно чл. 83 ЗС, за нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства и неправилна преценка на свидетелските показания и за необоснованост на извода, че касаторът не е придобил по давност процесния имот. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: 1. длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства във връзка с тях? 2.длъжен ли е въззивният съд при съобразяване на принципните изисквания за дейността на съда при извършване преценка на гласните доказателства да извърши анализ на показанията на свидетелите при наличие на противоречие между тях и да посочи защо дава вяра на едни и не кредитира други. Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация. Считат, че поставените въпроси са общо формулирани и поради това неопределящи за изхода от спора, а и въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика, на която касатора се позовава. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С н.а. № .... г. на нотариус Г. Х., ответниците Ф. и А. Ю. са признати за собственици на основание придобивна давност на имот пл. № .... от кв. .... в [населено място] ведно с всички сгради в него между които и процесната полумасивна стопанска сграда, построена на северната имотна граница на площ 65 кв.м. Същия ден, с нот. акт № .... г. те продават на сина си Н. Ф. Ю. по време на брака му със С. С. Н. същия имот. Ищецът твърди, че той е построил тази сграда около 1975 г., но е живял в [населено място] до 1989 г., когато се изселил в Република Турция. За първи път се върнал 1994 г. От тогава се връщал за религиозните празници през лятото и зимата за по един-два месеца. От 1999 г. е връщал за по-вече време защото се пенсионирал. Ответниците го пуснали в тавана на двуетажната си жилищна сграда, за да им помагал в отглеждане на животни. Със знанието и без противопоставянето на ответниците ремонтирал покрива на процесната сграда около 2000 г. изградил стени на салмата, измазал я и се настанявал в нея когато си идвал. Две години преди предявяване на иска, ответникът Н. Ю. прекъснал тока и водата на процесната сграда, за да принуди касатора да я освободи. Свидетелите установяват посочените факти и това, че ключът за сградата се държи във Ф. Ю.. Според свидетелите на ответниците, Ф. и Н. са ползвали сградата докато е била салма за паркиране на кола и там държали фуража за животните. СТЕ установява, че сградата е заснета в плана от 1987 г. и е записана катто част от целия имот на ответника Ф. Ю.. Вещото лице установява, че за процесната сгпада няма строителни книжа. Ползва се за живеене, но не отговаря на изискванията за жилище по чл. 40 ЗУТ. Част е от основното застрояване. Представено е удостоверение за влизанията и излизанията на касатора в и от България за периода 2010 г. – 2020 г. От него е видно, че първите посещения на С. Ю. в България след 2010 г., от когато е началото на удостоверения период, е през 2015 г., т.е. за периода 2010 г. – 2015 г. не са отразени влизания на ищеца в България. Искът е предявен 16.10.2019 г. Въззивният съд е анализирал подробно свидетелските показания и останалите доказателства. Приел е, че от свидетелските показания може да се приеме, че ищецът е изградил постройката около 1975 г., но тогава живеел в Х. и идвал в имота веднъж седмично, като отсядал при родителите си в двуетажната жилищна сграда. Обсъдил е, че имота и сградите в него са записани в разписната книга към плава от 1987 г. на името на ответника Ф. Ю., което установява СТЕ. Анализирал е подробно показанията на отделните свидетели относно това кога започнал да се връща ищеца в България.Показанията на ответниците кореспондират на отразеното в удостоверението от граничните власти. Позовал се е на показанията на св. М. и на показанията на св. Ш. С., С. М. и С. М. при формулиране на извода, че ответниците са ползвали процесната сграда когато ищеца не е бил тук, защото Ф. е държал ключа за нея, Той и синът му Н. са паркирали автомобил и са държали фураж в нея. Затова съдът е приел, че ищецът не е придобил по давност процесната сграда, защото не е упражнявал непрекъснато владение в продължание на десет години. Уважил е насрещния иск, като е приел, че изводите на нотариуса не са опровергани от доказателствата по делото, а напротив, подкрепят се от тях. Видно от изложеното, и двата поставени въпроса не кореспондират на съдържанието на мотивите. Обсъдени са подробно събраните доказателства и съдът е посочил всеки от изводите си от какви доказателства е формирал. В този смисъл въззивното решение не противоречи на съдебната практика, която задължава съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания, като посочи на кои дава вяра и на кои не и защо. В случая свидетелските показания не се различават съществено, а взаимно се допълват включително и за периодите, за които някои от свидетелите нямат преки впечатления поради това, че са били в Турция и са възприели фактите, за които разказват в периода на посещенията си в България за празниците. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказания с договора за правна помощ размер 600 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение