Определение № 44 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. И. и Р. Р. И. срещу въззивно решение № 788/30.04.2018г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.гр.д. №360/2018г., с което са осъдени да платят на основание чл.50 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1329лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на ищцата по делото Г. Й. С.. В касационната жалба се излагат доводи, че искът е неправилно квалифициран и са нарушени нормите на чл.45 и чл.50 ЗЗД при обосноваване на отговорността, както и на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Във връзка с наведените доводи, касаторите искат допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Срещу въззивното решение, в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 8000лв. до 12000лв., касационна жалба е подала и ищцата Г. С.. Изложени са доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението по справедливост. За да уважи исковете по чл.50 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 15.10.2015г. ищцата на излизане от търговски обект „Закуски Стефани“ се спънала във вратата, поради свойството и качеството на вещта и при падането си счупила крака, откъдето претърпяла имуществени и неимуществени вреди, за което дължи обезщетение собственикът на вещта. Квалификацията на иска е дадена въз основа на следните обстоятелства и петитум, формулирани в исковата молба- ищцата навежда твърдения, че се е спънала от луфт между монтираните две входни врати на обекта и липсата на обезопасяване на мястото, поради което иска собственикът на вещта да плати обезщетение на основание чл. 50 ЗЗД. При тази обстоятелствена част на исковата молба и формулиран петитум, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато служебно поради вероятна недопустимост на въззивното решение, в частта относно иска за неимуществени вреди, която недопустимост би могла да настъпи от произнасяне по нередовна искова молба, когато съдът не е дал указания за отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска. Вероятността това да се е случило следва от задължителната практика, установена в ППВС №4/1975г., че когато вредите са настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност, или от човешко действие, или от необезопасяване, отговорността е по чл.45 или чл.49 ЗЗД. В останалата част на въззивното решение, постановено по иска за имуществени вреди, решението е влязло в сила и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: