Определение № 60170 от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4233/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Лено“ АД, гр. София, срещу определение № 271833/15.07.2021 г. по ч. гр. д. №5125/2021г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната молбата на „Лено“ АД за призоваване на Столична община на основание чл. 51 ЗН да приеме наследството на длъжника на молителя Л. И. Б. по опис, както и за иницииране процедура по запечатване и опис на имуществото на починалата по чл. 553 ГПК. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, се обоснова със следните въпроси: 1.Следва ли кредитор с учредена договорна ипотека, обезпечаваща сключен договор за заем при смърт на заемополучателя и когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследство или изгубят правото да го приемат, да предявява иск по чл. 11 ЗН първо срещу Държавата, въпреки, че учредената ипотека е върху обект, представляващ жилище, което в посочената хипотеза става собственост на общината, на чиято територия се намира; 2. По какъв процесуалноправен ред следва кредиторът, с учредена договорна ипотека върху обект, представляващ жилище, да пристъпи към изпълнение първо срещу държавата и евентуално към общината по отношение на точно това имущество, на чиято област се намира същото. При проверка допустимостта на касационното производство съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че производството е образувано с искане на основание чл. 51 ЗН, вр, чл. 61, ал. 2 ЗН за призоваване на общината да приеме наследството на Л. И. Б. по опис и на основание чл. 553 ГПК да се предприеме процедура по запечатване на същото с твърдения, че след смъртта на лицето цялото имущество преминава към общината и държавата, доколкото липсват наследници, които да са приемат наследството. В наследствената маса е включен недвижим имот – жилище, чиито правоприемник е Столична община на основание чл. 11 ЗН. Въззивният съд е приел, че правилно е върната молбата по чл.51 ЗН, тъй като общината не е пасивно легитимирана да отговаря по нея в хипотезата на чл. 11 ЗН. Общината получава само конкретни права на основание чл. 11 ЗН, като пасивите от наследството остават за общия правоприемник– държавата, която отговаря за тях до размера на полученото от нея имущество. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси не са от значение за изхода на делото. Първоинстанционното производство се е развило по подадена от жалбоподателя молба на основание чл. 51 ЗН с искане за призоваване на Столична община да приеме наследството на наследодателката по опис и за иницииране процедура по запечатване и опис на същото. За изхода на това производство са правно ирелевантни процесуалния ред и поредността, в която кредиторът на ипотекирания недвижим имот следва да предявява вземанията си. За пълнота следва да се посочи, че целта на разпоредбата на чл.51 ЗН е да се определи по отношение на заинтересованата страна /кредитор на откритото наследство/ кои от наследниците на починалото лице приемат наследството и кои се отказват от него. По отношение на държавата и общината, когато придобиват наследствено имущество на основание чл.11 ЗН, разпоредбата на чл.51 ЗН е неприложима, защото за разлика от посочените в чл.5-10 ЗН наследници, които придобиват наследството с приемането му /чл.48 ЗН/, държавата и общината придобиват наследството по силата на закона /чл.11 ЗН/ и те не може да се откажат от него /определение №275/17.06.2014г.по гр.дело № 1963/2014г., ВКС, ІІ г.о./ Безпредметно е по реда на чл.51 ЗН на държавата/общината да бъде даван срок да заяви дали приема наследството или не, при положение че не може да се приложи предвидената в чл.51, ал.2 ЗН санкционна последица- дори и да не отговори в дадения от съда срок по чл.51 ЗН, държавата няма как да загуби правото да приеме наследството, защото придобива това наследство по силата на закона, а не с приемането му, и не може да се откаже от него /определение № 122/28.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 2392/2019 г.,ВКС, Іг.о./. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.