Определение № 670 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2524/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Й. Ч. срещу определение №211 от 11.10.2016 г. по ч.т.д.№1940/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Й. Ч. срещу решение №4392 от 27.05.2016 г. по в.гр.д.№13205/2015 г. на СГС. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като се иска отмяната му поради обстоятелството, че в практиката си ВКС е допускал касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.144, ал.3, т.1 от З. по сходни казуси с идентични фактически състави - спорове между физическо лице и банка. В този смисъл и тъй като в случая основно твърдение във върнатата касационна жалба е било наличието на неравноправна клауза, се иска отмяна на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като вземането, предмет на предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, е породено от търговска сделка /чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ/ и е основано на нищожност на клауза от договор за банков кредит /чл.143, ал.1, т.10 и т.12 от З./, което определя спора като търговски, а размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая е предявен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за банков кредит, като ищецът кредитополучател е въвел доводи за неравноправен характер на определящата тези лихви договорна клауза /и без която договорът би могъл да се прилага между страните/, но не е предявил самостоятелен иск за установяване на твърдяната нищожност /в който случай искът за установяване на нищожността на посочената клауза ще е неоценяем и решението на въззивната инстанция ще подлежи на касационен контрол в тази част/. Цената на единствено предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и е в размер на търсената сума – 12 733.08 лв. Това вземане както бе посочено произтича от твърдението за нищожност на отделна клауза от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, което обуславя търговския характер на делото и тъй като размерът на цената на предявения иск е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. В този смисъл указанията на въззивният съд, че решението подлежи на обжалване са неправилни, а и същите не могат да породят право на жалба, което законът не е предвидил. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение