Определение № 2024 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба „Вал Конструкторс – 78“ ЕООД и В. Д. К., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. С., срещу въззивно решение № 170/20.05.2022 г. по в. гр.д. № 169/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се въпрос: Има ли правомощия въззивният съд да се произнася по въпроси, които не са посочени във въззивната жалба. Твърди се, че решението на въззивния съд изцяло е обосновано от факта, че намиращите се в процесния трафопост съоръжения са собственост на ищеца.Този извод противоречи на изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, което е потвърдено.Сочи се противоречие с решение №25/2021г. по гр.д.№ 1849/2020г., ВКС, ІІІ г.о. Ответникът „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София, не изразява становище. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено № 260219/2021г. по гр.д.№ 47/2021г. на РС-Велинград. С последното, по предявения от „Напоителни системи“ ЕАД иск с правно основание чл.109 ЗС, „Вал Конструкторс-78“ ЕООД и В. Д. К. са осъдени да преустановят действията, с които пречат на ищцовото дружество да упражнява правата си на ползване в пълен обем на собствения му поземлен имот – язовир с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], м.“М. М.“, с площ 233847, с трайно предназначение – територия, заета от води и водни обекти, а именно да не прекъсват електрозахранването за електрическото съоръжение към същия имот и да осигурят безпрепятствен достъп до същото за неговото обслужване, профилактика, поддръжка за непрекъснато електроснабдяване на съоръженията към собствения на ищеца недвижим имот – язовир „М. М.“, което електрическо съоръжение е поставено в трансформаторен пост с площ 10 кв.м., находящ се поземлен имот с площ 0,123 дка, в землището на В., м.“Б.“, парцел № *, масив № *, съставляващ имот № * по картата на възстановената собственост. Според въззивния съд ищецът твърди, че е собственик на електрически съоръжения- трансформатор ТМ 100/20 и ел.табло -ниско напрежение, служещо за преобразуване на ел. енергия-ниско напрежение, находящи се в сграда с идентификатор №**** по КККР на [населено място], собственост на ответното дружество на основание постановление за възлагане на съдебен изпълнител. За това съоръжение ищецът има сервитут по силата на закона, на основание чл.60 ЗЕЕЕ/отм/. Двете електрически съоръжения са поставени при изграждането на трафопоста към язовира месец октомври 1974г. Ответникът е придобил правото на собственост върху две постройки, едната от които е трафопост, съгласно постановление за възлагане на ЧСИ. Видно от протокола за въвод на 13.02.2019г., ищецът не е изнесъл електрическите съоръжения от трафопоста. Ответниците са предприели неоснователни действия спрямо правата на ищеца: прекъсване на електрическото захранване след електрическото съоръжение – трансформатор и ел.табло, в резултат на което е прекъснато електроснабдяването на съоръженията в собствения на ищеца имот, възпрепятства се нормалното обслужване на язовирната стена, охранителните съоръжения, осветлението на язовирната стена и обслужващите помпи на язовира. С тези действия ищецът е възпрепятстван да използва имота по предназначение и да осъществява основните си задължения по контрол на водното ниво и по поддържане на язовирната стена. Той е възпрепятстван в достъпа до електрическото съоръжение – да го обслужва и поддържа, и да извършва профилактика. Ищецът е собственик на недвижимия имот – язовир, и на трансформаторния пост, от построяването му през 1974г. до 2018г. С факта на построяването на трафопоста и поставянето в него на електросъоръженията, те са заприходени на дружеството. Ищецът е техен собственик и е оперирал с тях от 1974г. до 2018г., като е извършвал дейности по обслужване и профилактика. На това основание има право на достъп до съоръженията, които след 2018г. се намират в чужд имот, доколкото ищецът е от категорията лица с вменени задължения по поддръжката на съоръженията в техническа изправност и безопасност. Въззивният съд е посочил, че при отчитане на нормите на Закона за електростопанството /ДВ, бр.95/1975г./, отменен със Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ДВ, бр.64/1999г./, § 4 от ПЗР на действащия Закон за енергетиката /изм.ДВ, бр.54/2012г./, както и Наредба №16/2004г., следва, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, към влизане в сила на ЗЕ трябва да бъдат собственост на лицензирани енергийни предприятия. Ако са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в срок от 12 години от влизане в сила на закона. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на заключението на СТЕ е установил, че на ищеца не се предоставя достъп от ответниците до посочените електрически съоръжения, за да може да ги експлоатира чрез извършване на техническо обслужване, включване електрическото захранване, профилактика и поддръжка. Ищецът притежава в имота си консуматори на електроенергия, във връзка с поддържане безопасността на язовира, неговата охрана, осветление и във връзка с осигуряване на вода за напояване чрез изпомпването й. Обстоятелството, че ищецът няма отделна самостоятелна партида и ИТН, чрез които да се отчита консумираната от него електроенергия, но е фактически присъединен ползвател на електроенергия, не може да бъде основание като собственик да бъде лишен от достъп до електроенергия и да бъде прекъснато подаването й от ответниците, които не са лицензирано енергийно предприятие по смисъла на закона. Намиращите се в трафопоста, собственост на ответното ЕООД, електрически съоръжения са поставени с цел преобразуване на високото напрежението и доставянето на електроенергия до консуматорите на ищеца по язовира и тяхното захранване. Ответниците по иска нямат правно и фактическо основание да предприемат действия с цел ограничаване правото на собственост и ползване на язовира, собственост на ищцовото дружество, като лишават от достъп до електроенергия консуматорите на ищеца. Ищецът, като собственик, е длъжен да има достъп и във връзка с вменените му задължения по поддръжка, обслужване и контрол на съоръженията, съгласно Наредба №16-116/2008г. Съоръженията представляват част от енергийната система на държавата, не са изкупени от енергийно предприятие. Енергийното предприятие, извършващо доставка и снабдяване с електрическа енергия на съответните потребители, има право на сервитут, чрез който да може безпрепятствено и по всяко време да достига до тези електрически съоръжения и да осъществява всички специфични дейности във връзка с поддържане на тяхната изправност, надеждност и сигурност при пренасянето и доставянето на съответната електрическа енергия до крайния потребител. Право на достъп до собствените си електрически съоръжения следва да има и ищецът в изпълнение на задълженията си по цитираната наредба във връзка с обслужването и поддържката. По делото не се твърди, че ищецът е освободен и не дължи изпълнение на задълженията си по наредбата, предвид продажбата на сградата, в която се намират съоръженията. Той има право да му бъде осигурен достъп до електрическите съоръжения, чиято изправност, контрол по тяхната надеждност и други са вменени като задължения и на потребителя. След като ответниците препятстват ищеца да упражнява в пълен обем правото си собственост, като не му осигуряват достъп до посочените електрически съоръжения за извършване на техническо обслужване, изключване на ел.захранването, профилактика и поддръжка - специфична дейност, която наредбата допуска да се извършва и от потребителя, то искът по чл.109 ЗС е основателен. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставеният от касаторите въпрос не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно разглеждане. Не е налице поддържаното противоречие с решение № 25/2021г. на ВКС. Според последното в правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК се включва служебна проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма и за дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в защита на друг публичен интерес. При проверка на правилността на първоинстанционното решение във всички останали случаи въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания. Последните той не може да заменя или променя, нито може да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на спора по свой служебен почин. Предметът на спора се очертава от обстоятелствената и петитумна част на исковата молба и чрез въведените от ответника в преклузивните срокове доводи и възражения като способ за защита срещу иска.Принципът на диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността съдът да променя предмета на спора, вкл. като не зачете правнорелевантен факт, по който страните не спорят и са признали за настъпили произтичащите от него правни последици. В случая въззивният съд се е произнесъл по очертания пред него предмет на спора, като е съобразил обстоятелствената част на исковата молба и е обсъдил твърденията на ищеца относно правото на собственост върху процесните съоръжения, както и релевираните от ответника възражения срещу иска. Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Произнасяйки се по въззивната жалба на ответника по иска и по съществото на спора, с преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС. Той е разгледал спора по същество, като е приел, че правото да се ползват съществуващите и новоизградените енергийни обекти е уредено в ЗЕ и цитираните подзаконови нормативни актове под формата на сервитути, макар по същността си да представляват ограничения на собствеността за благоустройствени цели, които следва да се търпят от придобилия собствеността на сградата – трафопост, в която е разположено енергийното съоръжение. В касационната жалба е посочено, че е налице основанието по чл.280,ал.2 ГПК, без конкретика. В настоящото прозводство по чл.288 ГПК не се констатира вероятна нищожност или недопустимост на съдебния акт, както и очевидна неправилност - не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.