Определение № 4214 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3753/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Т. Ч. срещу въззивно определение № 1558/13.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1291/2022 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено определение № 260123/ 10.01.2022 г. по гр.д. №8012/2016 г. на Софийски градски съд за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 274572/08.10.2022 г. на същия съд по същото дело, с което е прекратено производството срещу касатора като ответник в качеството му на ЧСИ и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение срещу ищеца С. С. К.. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството. Твърди се, че независимо от факта, че въззивният съд е обезсилил определението за прекратяване на делото спрямо касатора като недопустимо, процесуалното правоотношение преди обезсилването се е реализирало и касаторът е бил конституиран като страна като е упражнил правото си на защита, за която е извършил определени разноски. Твърди, че разноските са били поискани, както и доказателствата за тях представени своевременно пред градския съд. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК допускане на касационното обжалване се иска по въпроса „ Има ли ответникът право на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото в случай, че процесът в който е участвал и в който е упражнил право на защита, е бил недопустим поради допуснато нарушение на диспозитивното начало от страна на съда?", произнасянето по който от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима. Производството пред Софийски градски съд по гр.д. №8012/2016 г. е образувано след като с определение от 16.03.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 18531/2015 г. е прекратено производството по делото и то е изпратено по правилата на родовата подсъдност на компетентния като първа инстанция градски съд поради предприето от ищците увеличение на размера на исковете за недължимост на вземания по запис на заповед и договор за заем, за които са издадени изпълнителен листове и са образувани изпълнителни дела. Гр д. № 18531/2015 г по описа на Софийски районен съд е било образувано по исковата молба на С. С. К. и П. И. К., с която първоначално е поискано спрямо М. Т. К. и ЧСИ И. Т. Ч. да бъде установено, че ищците не дължат сумата от 1250 лв, като част от сумата от 100000 лв./ исковете са предявени като частични/, за която в полза на М. К. е издаден изпълнителен лист, поради плащане, под евентуалност- поради изтекла погасителна давност. С определение от 18.06.2015 г. по гр.д. № 18531/2015 г. Софийският районен съд е прекратил производството спрямо ответника ЧСИ И. Т. Ч. след като на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба в тази и част. Препис от това определение е връчен на ищците и като необжалвано то е влязло в сила. След изпращане на делото на Софийски градски съд и образуване на гр.д. №8012/2016 г. с разпореждане от 21.01.2020 г. е указано препис от исковата молба да се връчи на ответника И. Т. Ч.. Същият е подал отговор, с който е поискал присъждане на разноски като е приложил договор за правна защита от 27.02.2020 г. за направени разноски от 3500 лв. за адвокатско възнаграждение заплатени по банков път.Същият е призоваван и е взел участие чрез упълномощен адвокат в открито съдебно заседание по делото, ангажирал е писмено становище и по допълнената искова молба. С определение № 274572/08.10.2022 Софийски градски съд е прекратил производството спрямо този ответник като недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация по иск по чл. 439 ГПК. С молба от 25.10.2021 г. Ч. е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноски, като е представил списък на разноските и договор за правна защита от 15.02.2021 г. за разноски от 3500 лв. за адвокатско възнаграждение заплатени в брой. С определение №260123/ 10.01.2022 г. Софийски градски съд е уважил искането на И. Т. Ч. за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноски като е присъдил сумата от 3500 лв.за адвокатско възнаграждение. Софийски апелативен съд в обжалването сега определение е отменил определение № 260123/ 10.01.2022 г. по гр.д. №8012/2016 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено в частта за разноски определение № 274572/08.10.2022 г. за прекратяване на производството спрямо И. Т. Ч., след като е обезсилил определението за прекратяване по съображения, че същото вече е било прекратено от Софийски районен съд с влязъл в сила акт преди да възникне процесуалното правоотношение с този ответник, както и че същото е в разрез с принципа на диспозитивното начало. Като последица от това е приел, че определението по чл. 248 ГПК за допълване на недопустимото определение е неправилно поради отпадане на правното основание по чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника поради което то следва да се отмени, а искането на ответника за присъждане на разноски в тежест на ищеца С. С. до размера от 1750 лв.( У от 3500 лв. за адвокатско възнаграждение) да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните: Касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по тълкуването му ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се допуска при кумулативната даденост на две предпоставки (основания): обща - поставен от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на делото, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващия му извод и допълнителна - поне една от посочените в чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК предпоставки. Поставеният от касатора в изложението въпрос не е обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК и на т. 1 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК, тъй като апелативният съд не е тълкувал нормата на чл. 78, ал.4 ГПК, а е тълкувал и приложил нормата на чл. 81 ГПК. САС е отменил определението на СГС, постановено по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 78, ал.4 ГПК, защото СГС не е постановил окончателиня акт по прекратяване на делото спрямо касатора. В случая прекратяване на делото спрямо касатора- ответник по иска, е извършено от Софийският районен съд, където касаторът може да претендира разноски по чл.248, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 81 ГПК, при условие, че са налице предпоставките на закона- да е взел участие и да е извършил разноски пред СРС, да е поискал присъждането им, но съдът да е пропуснал да се произнесе по молбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,