Определение № 176 от 09.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд с № 44 от 28.04.2011 год., постановено по гр.дело № 4953/2010 год. по описа на ІV-Д състав, с което е потвърдено решение от 28.05.2009 год. по гр.дело № 11697/2004 год. на Софийския районен съд, 78-ми състав в уважената част на обективно съединените искове с правна квалификация чл.286 ГПК/отм. във връзка с чл.31, ал.2 от Закона за собствеността(ЗС) и чл.86, ал.1 ЗЗД. Недоволна от въззивното решение е Г. П. М. от [населено място], представлявана от адвокат Л. Х., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по съществен материално-правен въпрос доколко лишаването на съсобственик от ползване на общата вещ е едно от най-честите нарушения на установения със ЗС режим на упражняване на съсобствеността тъй като е налице противоречива практика на съдилищата: не са уеднаквени критериите кога ищецът реално е лишен от възможността да ползва имот съобразно правата си в съсобствеността. От ответника по касация В. М. М. от [населено място], представляван от адвокат К. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че претенцията за ползване на процесния апартамент е заявена с исковата молба за делба, поради което е налице писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Съобразено е, че същата не е оспорена от ответницата, а липсват данни да е предложила възможност на ищеца да го ползва съобразно квотата му и той да не се е възползвал. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обжалваното въззивно решение съответства на приетото с ТР № 7 от 02.11.2012 год. по т.дело № 7/2012 год. на ОСГК на Върховния касационен съд, според което лично ползване по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение