Определение № 2083 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2592/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Туи България“ ЕООД срещу решение № 202 от 14.07.2025 г. по в. т. д. № 42/2025 г. на Варненски апелативен съд, II състав, с което е обезсилено решение № 472 от 17. 11. 2024 г. по т. д. № 262/2024 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по предявения от касатора иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „Офис Център Евксиноград“ ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че въззивният съд неправилно е счел предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за недопустим, тъй като този иск цели да предизвика правна промяна, която в случая вече е настъпила чрез доброволна дружествена ликвидация. Оспорва извода, че съдружниците/едноличният собственик на капитала могат да приемат решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация както преди предявяването на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, така и по време на висящия процес. Твърди, че апелативният съд неправилно е счел, че ако решението на дружествения орган за прекратяване на дружеството е вписано в ТРРЮЛНЦ, то оспорването му от трето лице, вписало по-рано запор върху всички дружествени дялове, може да бъде осъществено само след успешно проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Влияе ли завареното производство по ликвидация на допустимостта, евентуално – на основателността, на предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК?; 2. Допустим ли е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК срещу дружество, което е прекратено по решение на едноличния собственик на капитала и е в производство по доброволна ликвидация?; 3. Има ли взискателят правен интерес да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, когато ответното дружество вече е прекратено по решение на едноличния си собственик и е в производство по доброволна ликвидация?; 4. Допустимо ли е ищецът да се позове инцидентно на по-рано вписан в негова полза запор върху всички дружествени дялове в ЕООД, за да обоснове непротивопоставимост спрямо него на по-късно вписано в Търговския регистър решение на длъжника да прекрати дружеството и да предприеме действия по доброволна ликвидация /чл. 154, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ/ или оспорването може да бъде осъществено само след успешно проведен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ?“. Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: по въпросите по т. 1 – т. 3 – с решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на ВКС, І т.о. и определение № 791 от 15.11.2010 г. по ч. т. д. № 779/2010 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 4 – с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „Офис Център Евксиноград“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът „Туи България“ ЕООД се легитимира като кредитор по силата на изпълнителен лист № 69 от 17. 02. 2020 г., издаден по т. д. № 964/2018 г. на Варненски окръжен съд, по което дело „Бизнес Център Евксиноград“ ЕООД и „Вива Бизнес Груп“ ЕАД са осъдени да заплатят общо сумата от 88 213,31 лв., представляваща направените от ищеца разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 153/2024 г. на ЧСИ Р. Т., по което е наложен запор на дяловете на „Вива Бизнес Груп“ ЕАД в капитала на „Офис Център Евксиноград“ ЕООД, вписан под номер 002 в ТРРЮЛНЦ на 04.04.2020 г. Съдът е посочил, че в полза на кредитора „Туи България“ ЕООД са били вписани и запори със същия предмет под №№ 001 и 003 съответно на 05.07.2018 г. по изп. д. № 20188080400382 и на 05.04.2024 г. по изп. д № 20247170400152. Решаващият състав е установил, че с постановление изх. № 3279 от 07.05.2024 г. на ЧСИ Р. Т. „Туи България“ ЕООД е овластено на основание чл. 517, ал. 4 ГПК да предяви иск за прекратяване на дружеството „Офис Център Евксиноград“ ЕООД. В атакуваното решение е отразено, че между страните по делото не се спори, че на 30.08.2019 г. е било взето решение на едноличния собственик на капитала на „Офис Център Евксиноград“ ЕООД за прекратяване дейността на дружеството и откриване на производство по ликвидация при определен срок от 6 месеца и при назначен ликвидатор. Съставът на апелативния съд е констатирал, че прекратяването на дружеството и откриването на производство по ликвидация е вписано в ТРРЮЛНЦ на 12.09.2019 г. въз основа на заявление Б6 № 20190905171520. Въззивният съд е аргументирал, че конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК цели прекратяване на дружеството, провеждане на ликвидация и като краен резултат удовлетворяване на взискателя чрез насочване на изпълнението върху ликвидационния дял на длъжника, ако такъв бъде формиран след удовлетворяване на кредиторите на дружеството. Изложил е съображения, че по отношение на ответника „Офис Център Евксиноград“ ЕООД вече е настъпило прекратителното основание по чл. 147, ал. 2 вр. чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ, осъществено с решение на едноличния собственик на капитала. Посочил е, че настъпването на посоченото основание води до преустановяване на търговската дейност и преминаване на дружеството във фазата по ликвидация. Съставът на въззивния съд е счел, че оспорването от ищеца на правната възможност на едноличния собственик на капитала да приема решения за прекратяване на „Офис Център Евксиноград“ ЕООД и за откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор с оглед наличието на предходно вписан запор върху дяловете в дружеството е недопустимо. Изтъкнал е, че тъй като се касае до вписано в ТРРЮЛНЦ решение, доводите на ищеца са за вписване на несъществуващо обстоятелство, съответно те могат да бъдат релевирани само чрез иск по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ. Въззивният съд е изложил съображения, че предявеният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК цели да предизвика правна промяна, която вече е настъпила чрез доброволна дружествена ликвидация. Аргументирал е, че няма пречка съдружниците/едноличният собственик на капитала да приемат решение за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация както преди предявяването на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, така и по време на висящия процес. Изразил е становище, че соченото правно действие не уврежда личните кредитори на съдружник, обезпечени със запор върху дружествения му дял, а напротив – чрез вече инициираната доброволна ликвидация се постигат по-бързо желаните правни последици – прекратяване на дружеството с цел удовлетворяване от ликвидационния дял на длъжника. По всички изложени съображения в обжалваното решение е направен извод, че предявеният иск е лишен от правен интерес. Въззивният състав е изтъкнал, че възможността за продължаване на дейността на прекратеното дружество по чл. 274 ТЗ не се отразява на липсата на правен интерес от предявения иск, тъй като към момента на постановяване на въззивното решение производството по ликвидация на „Офис Център Евксиноград“ ЕООД е висящо. Приел е, че различията в режима на назначаване на ликвидатор при доброволната и при принудителната ликвидация не са достатъчни, за да се формира извод за допустимост на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Подчертал е, че личните кредитори на съдружниците могат чрез иск по чл. 134 ЗЗД да упражнят правото по чл. 266, ал. 4 ТЗ за смяна на назначения ликвидатор по важни причини. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационен контрол се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в частта относно последиците на висящото производство по ликвидация на ответното дружество за основателността на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че в случая отсъства абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, поради което в атакувания акт въобще не е обсъждана основателността на предявения конститутивен иск. В останалата му част въпросът по т. 1 и въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението могат да бъдат обобщени като въпрос дали е налице правен интерес от иска по чл. 517, ал. 4 ГПК при осъществило се прекратяване на ответното еднолично дружество с ограничена отговорност и висящо производство по ликвидация на същото. Така обобщеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск характер. На процесуалният въпрос е даден отговор в решение № 250 от 18.08.2025 г. по т. д. № 724/2024 г. на ВКС, І т. о. В него е прието, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно до приключване на съдебното производство във всички инстанции. Изяснено е, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на съдружник в ООД, да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Прекратяването на дружеството не предполага различни правни последици, в зависимост от това дали е настъпило по решение на компетентния орган на дружеството или в резултат на уважен конститутивен иск като настоящия. Ликвидационният дял е обективна стойност, която също не се влияе от факта дали ликвидацията е доброволна или принудителна. Относно стойността на ликвидационния дял на длъжника не се формира сила на пресъдено нещо с решението по чл. 517, ал. 3 или ал. 4 ГПК, както с оглед предмета му, така и предвид страните в същото. Този спор е между съдружника и дружеството с ограничена отговорност, но при бездействие на длъжника, за кредитора е възможен пътя на защитата чрез суброгаторен иск по чл. 134 ЗЗД, както при условията на доброволна, така и при принудителна ликвидация. Следователно, принудителната ликвидация не разкрива специфики, гарантиращи интерес на кредитора от прекратяване на дружеството единствено по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, вместо ползване на правните последици от прекратяването му по реда на чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Изпреварването на последиците от уважения конститутивен иск с решението на компетентния орган на дружеството по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ, е по същество доброволно реализиране на фактическия състав на чл. 517, ал. 4 ГПК, което не е недопустимо, но следва да се съобрази в предметния обхват на производството по ликвидация. ВКС е изложил съображения, че на този извод не се отразява възможността да бъде взето решение по чл. 274, ал. 1 ТЗ за продължаване дейността на дружеството. Предприетото прекратяване по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ, независимо от действителните съображения на съдружниците за това, представлява доброволно предприета промяна в правната сфера на дружеството – прекратяването му, идентична на тази целена с иска по чл. 517, ал. 4 ГПК - предпоставка за удовлетворяване на кредитора на съдружника от ликвидационния му дял. Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК поради отсъствието на правен интерес с оглед прекратяването на ответното дружество и висящото производство по ликвидацията му е в пълно съответствие с даденото разрешение в практиката на ВКС, което се споделя и от настоящия състав. Останалите актове на ВКС, на които касаторът се позовава – решения по т. д. № 1041/2012 г., І т. о. и т. д. № 134/2012 г., І т. о. и определение по ч. т. д. № 779/2010 г., ІІ т. о., макар и постановени по приложението на чл. 517 ГПК, не са относими към релевантния процесуален въпрос. Поради това с тях не може да бъде установено нито разрешаване на значимия процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, нито твърдяното от касатора противоречиво разрешаване на този въпрос от касационната инстанция, с което се обосновават предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тези съображения, по обусловилия извода на съда за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК обобщен процесуален въпрос не са налице въведените от касационния жалбоподател допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросът по т. 4 от изложението на касатора не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за конкретния спор, тъй като дори и положителен отговор на същия не може да обуслови друг изход на делото. Въпросът е поставен във връзка с тезата на касатора ищец по иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, че са му непротивопоставими решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество за прекратяването на дружеството и откриване на производство по ликвидация на същото с оглед предходно вписания запор върху дяловете в ответното дружество. Посочената теза не съответства на изяснените в практиката на ВКС правни последици на наложен запор върху дяловете в търговско дружество. Последователно в практиката на ВКС /решения по чл. 290 ГПК на ВКС по т. д. №№ 1602/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., 1729/2022 г., І т. о., т. д. № 858/2023 г., ІІ т. о. и др./ се застъпва становище, че запорът /обезпечителен или изпълнителен/ е обезпечителна мярка, с която се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с предмета на запора, като действията, извършени в нарушение на тази забрана са непротивопоставими на кредитора, т. е. считат се за неизвършени спрямо кредиторите – чл. 451, ал. 1 и чл. 452, ал. 1 ГПК, поради което наложеният по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК запор върху дялове на търговско дружество има за последица непротивопоставимост спрямо кредитора/взискателя на придобиването им от трети лица. С т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС се прие, че длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове. Според мотивите към т. 7.2. на тълкувателното решение дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК, не следва да предприема действията, които законът му вменява във връзка със сключения след налагане на запора договор за прехвърляне на дружествените дялове. Ако стори това, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ДОПК, съответно Агенцията по вписванията следва да откаже вписването на промените, произтичащи от разпорежданията със запорирани дружествени дялове. От посочените разяснения в практиката на ВКС и задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение следва, че запорирането на дружествени дялове не лишава компетентния орган на дружеството с ограничена отговорност от правото да вземе решение по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ и не препятства вписването на обстоятелствата, основани на решението. В същия смисъл е и крайното разрешение, даденото с вече цитираното във връзка с първите три въпроса на касатора решение по т. д. № 724/2024 г. на ВКС, І т. о. По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение