Решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г.

Решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по селско стопанство "Г. М.", [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. Ц. срещу въззивно решение № 332 от 27.10.2009 г. по гр. д. № 409/2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение от 10.06.2009 г. по гр. д. № 1749/2008 г. на К. районен съд и вместо него е постановено ново, с което уволнението на Х. Х. Д. е признато за незаконно и е отменена заповед № 54/26.09.2008 г. на директора на гимназията, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност "учител по физическа култура" и на основание чл. 225, ал. 1 КТ е присъдено обезщетение в размер на 3879.54 лв. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата Х. Х. Д., чрез пълномощника си-адв. А. С. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно. С определение № 837 от 2.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК само по въпроса за допустимостта и основателността на възражение за прихващане с изплатено вече обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и претендирано обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ. На поставения въпрос вече е отговорено с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 88 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 590/2009 г. на ВКС, III г. о. В решението е прието, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа. Даденото разрешение на поставения въпрос се възприема и от настоящия състав. При така даденият отговор на поставения въпрос жалбата на П. гимназия по селско стопанство "Г. М.", [населено място] следва да бъде разгледана по същество само в частта, с която възражението за прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и обезщетението поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлено като неоснователно. Върховния касационен съд, състав на III г. о. намира, че касационната жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване е основателна по следните съображения: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението на Х. Х. Д. е незаконно и е уважил предявените от нея срещу гимназията искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Възражението на касатора - ответник по исковете, че ако искането на ищцата за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се окаже основателно то да бъде прихванато с изплатеното й обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ е приел за неоснователно по съображения, че то е получено добросъвестно. Решението в тази част е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно, което означава, че основанието за плащане трябва да е липсвало към момента на получаване на сумата, а работникът или служителят да не е знаел за него. Последващото отпадане на основанието няма отношение към добросъвестността по чл. 271, ал. 1 КТ, защото не може да се отнесе към момента на получаването на сумата. Възражението за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ е основателно и следва да бъде уважено. Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1077.65 лв. е преведено на ищцата на 30.09.2008 г., а присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение е за шестмесечен период, считано от 27.09.2008 г. Въззивният съд правилно е приел, че ищцата не е встъпвала в трудово правоотношение с друг работодател през шестмесечния период, считано от датата на уволнението, но е следвало да съобрази и основателността на възражението за прихващане до размера на сумата 1077.65 лв., получена на основание, което впоследствие е отпаднало. Решението ще следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата 1077.65 лв., представляваща разликата над 2801.89 до 3879.54 лв. и в тази част се постанови ново по същество от касационния съд, като за сумата 1077.65 лв. искът са отхвърли, като погасен чрез плащане. В частта, с която е определена дължимата от гимназията държавна такса решението следва да се отмени за сумата 43 лв. - разликата над 173 лв. до 216 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.