Определение № 307 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община чрез адв. А. Д. против решение №1218/05.07.2012 год. на САС, ГК ,7-ми състав по гр.д. № 975/2012 год. в частта в която след частична отмяна на решението по гр.д. №11210/2010 год. на Софийски градски съд, ГО, І-13 състав е постановено ново решение с което на осн. чл. 50 във вр. чл. 45 ЗЗД Столична община е осъдена да заплати на С. А. Ф. още 10 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ухапвания на бездомни кучета на 05.10.2005 год. в [населено място], ведно със законната лихва от тази дата до окончателното и изплащане, 500 лв. разноски и 600 лв. в полза на НБПП, както и в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 05.10.2005 год., до окончателното изплащане на сумата и са присъдени 600 лв. разноски.

Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.

Ответницата по касационната жалба С. А. Ф. от [населено място] чрез адв. К. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. Каква е правната квалификация на предявения иск за присъждане на обезщетение от лице, което твърди, че е ухапано от безстопанствени кучета.

2. Какво следва да бъде действието или бездействието за да се ангажира отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД и в какво се състои противоправността на действията или бездействията му ?

3. Какво е дължимото доказване което следва да проведе ищеца в процеса за обезщетение от непозволено увреждане? Дали кучето, причинило ухапването е безстопанствено или е просто куче?

4. Определянето размера на обезщетението, което справедливо репарира претърпените вреди.

По първия поставен въпрос касаторът излага, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск по чл. 50 ЗЗД вместо по чл.49 във вр. чл. 45 ЗЗД, каквото е неговото правно основание и с това се е произнесъл по непредявен иск.С оглед на това решението е процесуално недопустимо.

Сочи, че с приетата правна квалификация по чл. 50 ЗЗД въззивното решение е постановено в противоречие с Р№639/02.07.2009 год. по гр.д. № 2398/2008 год. на ВКС, І г.о., Р № 7/21.01.2010 год. по гр.д. №3623/2008 год. и Определение №618/ 09.06.2010 год. по гр.д. №324/2010 год.

Доколкото цитираните решения са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер,очевидно /макар и да не е изрично посочено/ касаторът се позовава на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване.

Евентуалната недопустимост на съдебното решение е изведена по тълкувателен път / виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. / като самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване извън законово уредените в чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК.

В случая такава недопустимост на постановеното решение не е налице. Правната квалификация на предявения иск се извежда въз основа на посочените в исковата молба обстоятелства и формирано искане към съда. В случая в исковата молба и направеното от адв. К. П. уточнение не съдържа твърдение и факти сочещи на неизпълнени задължения на Столична община във връзка с бездомните кучета, което би обусловило правна квалификация по чл. 49 ЗЗД. Същевременно дори да се приеме, че съдът неправилно е квалифицирал иска това не води до недопустимост на постановеното решение.

Предвид посочената вече обусловеност на правната квалификация от конкретните факти в исковата молба не може да се приеме, че е налице противоречие на въззивното решение с цитираните решения на ВКС поста- новени при условията на чл. 290 ГПК,с които предявените искове са квалифицирани по чл. 49 ЗЗД.

Доколкото правните въпроси под №2 и 3 касаят иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД, какъвто не е бил разгледан от въззивния съд, същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Такива са само тези правни въпроси, които са били предмет на разглеждане от въззивния съд и са обусловили изхода на делото.

Досежно въпрос №5 от изложението касаторът сочи, че е разрешен в противоречие с Определение № 1467 от 28.10.2009 год. на ВКС, ІV г.о., постановено при условията на чл. 288 ГПК. Тези определения обаче не са сред съдебните актове, с които се установява противоречива съдебна практика. Посочени са и влезли в сила решения на Софийски градски съд, с които принципно се приема, че ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата на които основава претенцията си едно от които е, че е претърпял инцидент, причинен от безстопанствено куче. В обжалваното решение съдът не е изложил съображения във връзка с вида на доказването, което следва да се проведе от ищеца, но предвид приетата от него фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства е приел, че кучетата, които са нападнали ищцата са били безстопанствени. С оглед на това твърдяното противоречие с представените влезли в сила решения на СГС ,не е налице.

Въпросът досежно размера на обезщетението, което справедливо репарира претърпените вреди не е решен в противоречие с ППВС №4/1968 нае, доколкото този размер не е определен с бланкетно позоваване на принципа за справедливост, регламентиран в разп. на чл. 52 ЗЗД, а след обсъждане на всички относими обстоятелства - възрастта на пострадалата, характерът, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, конкретната обстановка, при която е претърпяла увреждането- нападението е било извършено от глутница кучета.

С оглед на изложеното, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.