Определение № 280 от 12.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 168/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Л. Г. Д. от [населено място] (наследник на починалия в хода на производството Г. Д. А.) срещу определение № 1 963 от 14.12.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 1 717/2010 г. Със същото е потвърдено определение № 8 057/17.07.2009 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 6 748/2009 г., с което се оставя без разглеждане жалбата на А. срещу действия на ДСИ от СИС при СРС, 2 отделение, 3 участък по изп. дело № 2 557/2002 г., изразяващи се в налагане на запор и удръжки върху получаваната от същия пенсия. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение, както и на оставеното с него в сила определение на СГС. Наведени са и доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по ч. гр. д. № 6 748/20009 г. на Софийски градски съд е образувано по жалба от Г. Д. А. от [населено място] срещу действията на ДСИ от СИС при СРС, 2 отделение, 3 участък по изп. дело № 2 557/2002 г., изразяващи се в налагане на запор и удръжки върху получаваната от същия пенсия. С определение № 8 057 от 17.07.2009 г. съдът е оставил без разглеждане подадената жалба като процесуално недопустима. Недоволен от постановения съдебен акт А. е депозирал частна жалба пред Апелативен съд [населено място], който с определение № 1 963 от 14.12.2010 г. по гр. д. № 1 717/2010 г. е потвърдил обжалвания съдебен акт. Постановеният от Софийски градски съд акт не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК освен в хипотезата, когато прегражда производството по обжалване действията на съдия - изпълнителя. В този случай функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определения за прекратяване и преграждащи производството по обжалване действията на съдия - изпълнител е съответния апелативен съд, в случая - Софийски апелативен съд, чието определение е окончателно. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. С обжалваното определение, САС е проверил правилността на първоинстанционния съдебен акт и се е произнесъл по основателността на подадената частна жалба. Неточното указание на въззивния съд, отразено в диспозитива на определението му за възможността същото да бъде обжалвано пред ВКС не създава процесуални права за страните, с каквито те не разполагат съгласно ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение