Определение № 104 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. П., [населено място], срещу определение № 31 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 55/2019 г. на ВКС, I г. о. С него е върната молбата на жалбоподателя вх. № 5725 от 18.05.2015 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 5602 от 24.07.2014 г. по гр. д. № 4495/2012 г. на Софийски градски съд и е прекратено образуваното производство. С посоченото решение е оставено в сила решение № ІІ - 56 - 62 от 02.08.2011 г. по гр. д. № 5691/2006 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. К. П. срещу А. К. П., Т. А. П., Д. Д. Б., М. Г. Б. и Н. Д. Г. иск за делба на следния имот: част от поземлен имот № * с площ от 380 кв. м., която попада в УПИ * - за парк в кв. 27 по плана на [населено място], кв. В.. В частната жалба се поддържа, че видно от прокурорски преписки ответникът по иска А. К. П. е изпаднал в продължително разстройство на здравето, изключващо вменяемостта, а конституирането му по делото е в „нарушение на неговите права и на правата на ищеца“ /настоящ жалбоподател/. Излагат се доводи за извършени имотни измами с процесните имоти, както и по съществото на правния спор. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците по частната жалба - Н. Д. Г., Т. А. П., М. Г. Б., Е. А. В., П. А. Х. и Д. Д. Б., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение, постановено по реда на чл. 307 ГПК, съставът на ВКС, І г. о. е приел, че в молбата за отмяна от 18.05.2015 г. е посочено основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, но по същество се сочат само основания за неправилност на влязлото в сила решение на Софийски градски съд. С разпореждания от 09.01.2019 г. и от 21.01.2019 г. е дал на молителя срок да посочи конкретно кои са противоречивите решения и по - конкретно кое е решението, което противоречи на влязлото в сила решение по гр. д. № 4495/2012 г. на Софийския градски съд. С молби от 21.01.2019 г. и от 30.01.2019 г. молителят е посочил нови основания за отмяна и е представил доказателства, но не е отстранил констатираната нередовност на първоначалната молба за отмяна, поради което същата като нередовна подлежи на връщане на основание чл. 306, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай молителят, въпреки двукратно дадените указания на предходния състав на ВКС, І г. о. - от 09.01.2019 г. и от 21.01.2019 г., не е изпълнил задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК - не е посочил друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, с което решението, чиято отмяна се иска противоречи в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поддържана в подадената молба за отмяна. Всички доводи в молбата от 18.05.2019 г. и в последвалите молби вх. № 571 от 21.01.2019 г. и вх. № 922 от 30.01.2019 г. са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан /с определение № 188 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 6883/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение/. Развитите в частната жалба съображения за наличие на отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, както и представеното към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не следва да се обсъждат в настоящето производство, в което се преценява единствено законосъобразността на обжалваното определение. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.