Определение № 5030 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. О., подадена чрез адв.К. Г.Т., против решение № 62 от 15.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 481/2023г. на Великотърновския апелативен съд, Трети граждански и търговски състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 552/29.09.2023г. по гр.д. № 154/2023г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Районен съд-Елена искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на следните суми: 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане на гр.д. № 178/2022г. на РС-Елена в разумен срок и сумата 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 188/2022г. на РС- Елена. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулира правни въпроси, за които счита, че са обусловили решаващите изводи на съда и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Първият въпрос, уточнен от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС се свежда до питането: 1. Как се прилагат стандартите на практиката на ЕСПЧ при иск за обезщетяване на вреди, причинени от неразумната продължителност на производството. Поставят се и въпросите: 2. Как се определят критериите въз основа на които се преценява наличието или липсата на на нарушение по чл.6, §1 от КЗПЧОС, установени в практиката на ЕСПЧ и съпоставени с тази практика; 3. Какво следва да е активното поведение на съда при изпълнение на императивно поставените му задължения във връзка с бързината на производството, вменени му в чл.13 ГПК и 4. Какво е съдебното решение на въззивната инстанция при необсъждане на другите елементи от фактическия състав на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ и в съпоставка с критериите по чл. 6, §1 от КЗПЧОС. Ответникът по касационната жалба-Районен съд-Елена, чрез председателя на съда П. П., поддържа, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Разгледани са искове с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищецът М. О. е подал в РС-Елена искова молба с вх. № 1975/ 17.06.2022г., с която е предявил против ЧСИ Ц. осъдителен иск и в РС-Елена било образувано гр.д. № 181/2022г., по което съдът разпоредил размяна на книжа. Със съобщение от 01.07.2022г. на ответника, на посочения адрес в гр. В.Търново, е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея и му е указана възможността да подаде писмен отговор; съобщението е връчено на 07.07.2022г. Производството пред РС-Елена е прекратено поради отвод на всички съдии и делото е изпратено за определяне на друг равен по степен съд на ОС-В.Търново, който е изпратил делото за разглеждане на Районния съд-В.Търново, където на 02.08.2022г. е образувано гр.д. № 1977/2022г. Въззивният съд е установил, че М. О. е подал пред РС-Елена искова молба с вх. № 2053/27.06.2022г., с която е предявил против Обединена Българска Банка АД осъдителен иск. По тази искова молба в РС-Елена било образувано гр.д. № 188/2022г. Съдът разпоредил размяна на книжа и със съобщение от 01.07.2022г. на ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея на посочен адрес в [населено място]; на ответника са дадени указания да подаде писмен отговор. Съобщението е връчено на 19.07.2022г., върнато на 26.07.2022г. Съдиите от РС-Елена са се отвели от разглеждането и на това дело, то е прекратено и изпратено на Окръжен съд Велико Търново по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, а впоследствие е изпратено за разглеждане на Районен съд-В.Търново, където на 22.08.2022г. е образувано гр.д. № 2127/2022 г. на РС-В.Търново. Съдът е установил, че О. е подал заявление до Инспектората към ВСС, на което с писмо от 19.10.2022г. е отговорено, че производството по делото е висящо, поради което подаденото заявление по чл. 60а ЗСВ е преждевременно. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка-П. О.-съпруга на ищеца, според която съпругът й преживял огромен стрес-вдигал кръвно, бил притеснен, защото съдебния изпълнител му запорирал заплатите и през м. декември 2021г. и м.януари 2022г. останал без доходи. Въпреки спирането на изп. производство продължили да му удържат суми от трудовите възнаграждения и им направили запор на етажа на къщата; всичко това довело до финансови проблеми в семейството, а съпругът й бил притеснен, разстроен, нервен, избухлив. Съпругът й завел дело срещу ЧСИ, но делото месеци наред се забавило; ходили редовно до офис на ОББ, от където им казали, че има запор на сметката и може да изтегли определена сума; той бил стресиран от всичко – и от действията на ЧСИ, и от забавянето на делото. Свидетелят М. не е виждал ищеца от м. февруари 2021г. и не се интересувал от здравословното му състояние. Свидетелят С. Д. знае за делата за запори върху заплатата на ищеца; известно му е, че в гр. Елена призовките се връчват на хартиен носител, а не по електронен път. Според свидетеля и ищеца, и цялото му семейство преживяват налагането на запорите много лошо. Свидетелят давал пари в заем на ищеца, тъй като сметките му са блокирани. От правна страна, въззивният съд на първо място е отчел, че според изложените от ищеца фактически твърдения обезщетенията се претендират за това, че поради неправилното изпращане от страна на съда на съобщенията до ответниците по двете дела на хартиен носител, вместо на електронна поща, разглеждането им се е забавило извън разумния срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, които твърдения определят и предмета на спора (чл.6, ал.2 ГПК). Приел е, че данните по делото сочат, че по гр.д. № 181/2022г. и по гр.д. № 188/2022г. на РС-Елена са изпратени преписи от исковите молби и приложенията към тях на хартиен носител до адресите на ответниците – съответно ЧСИ И. Ц. в [населено място] и ОББ АД в гр. София. Според въззивния съд, анализът на разпоредбите на чл. 50, ал.5 ГПК, на чл.38, ал.2 ГПК, на чл.26, ал.2 от Закона за електронното управление и на дефиницията на „електронен адрес за връчване“, дадена в §1, т.2 от ДР на ГПК води до извод, че страната следва да посочи конкретния електронен адрес, на който да получава книжа, а доколкото в случая се връчва препис от исковата молба, т.е. ответниците за пръв път се уведомяват за образуваните срещу тях дела, то чл. 50, ал. 5 ГПК не намира приложение. С оглед това, съдът е счел, че поведението на ответника е в съответствие с процесуалните правила, като срокът на връчване на книжата е разумен и необходим, предвид обстоятелството, че връчването е в други населени места – в гр. В.Търново и в гр. София; по гр.д. № 181/2022г. съобщението е изпратено на 01.07.2022г. и е връчено на 07.07.2022г., а по гр.д. № 188/2022г. е изпратено на 01.07.2022г. и е връчено на 19.07.2022г. Според въззивния съд не е допуснато забавяне в разглеждането на двете дела от страна на Районен съд Елена, преписи от исковите молби с приложенията към тях са своевременно връчени на ответниците, в кратки, необходими и разумни срокове. Допълнил е, че разумността на срока следва да се преценява както с оглед защитаване интересите на лицето възможно най-бързо за получи решение, така и с оглед необходимостта на страните да бъде предоставена равна възможност да участват в производството и да упражняват предоставените им права. При преценката на тези правно значими факти въззивният съд е приел, че не може да се обоснове извод за нарушено право на ищеца за разглеждане на делата му в разумен срок, тъй като не е осъществено поведение на съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото, поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на събраните доказателства относно твърдяните от ищеца вреди и относно причинната връзка между тях и поведението на съда. По така изложените съображения съдът е намерил исковете за неоснователни и ги е отхвърлил. При тези мотиви на въззивният съд, касационната инстанция намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. По първите два въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е налице практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Според тази практика (напр. решение № 62/29.06.2023г. по гр. дело № 4227/2022г. на ІІІ ГО и др.) предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, §1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. При наличие на тези предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения“, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок, като нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Съгласно съдебната практика, изводът дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период и дали този период е разумен. Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При формиране на преценката си съдът взема предвид сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи. Наличието на утвърдена съдебна практика, която не се нуждае от промяна или актуализиране, изключва допускането до касация при изискванията на посочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпрос 3 също не може да се допусне касационно обжалване. Разпоредбите на ГПК относно процесуалните задължения на съда след като получи исковата молба са ясни и не се нуждаят от тълкуване-след като извърши дължимата проверка за допустимост на иска (наличието на положителните абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и надлежно упражняване на право на иск, респ. липсата на абсолютните или относителните процесуални пречки) и редовност на исковата молба (да е ясен спорният предмет, по отношение на който ще се формира СПН на влязлото в сила решение - арг. чл. 298, ал. 1 ГПК, във ар. с чл. 6, ал. 2 ГПК) съдът е длъжен, съгласно чл. 131, ал.1 ГПК да изпрати препис от исковата молба и доказателствата към нея, приложени към съобщение, с което да уведоми ответника за възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, като му укаже задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му или неупражняването на права. В процесуалния закон липсват срокове за извършване на тези процесуални действия, но същите следва да бъдат своевременни. В случая, въззивния съд е счел, че преписите от исковите молби с приложенията към тях са своевременно изпратени до ответниците, в кратки, необходими и разумни срокове, поради което е приел, че не е допуснато забавяне в движението на двете дела от страна на Районен съд Елена. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с анализа на доказателства и правните изводи на въззивния съд, не може да обоснове основание за достъп до касация. Поставеният от касатора 4 въпрос също не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не притежава характеристиките на правен въпрос, който да е от значение за конкретния правен спор. От една страна въпросът е формулиран абстрактно и изисква отговор за категорията порочност на въззивното решение (нищожност, недопустимост или неправилност), който като принципен отговор не би могъл да се отрази по никакъв начин на крайния изход на конкретното дело. От друга страна въпросът е свързан с несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, което не е основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС). В съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността по чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл.6, §1 КЗПЧОС, трябва да бъде установено наличието на всички елементи от фактическия състав и доколкото в случая липса основния елемент – не е доказано да е осъществено поведение на съда, в резултат на което да е допуснато забавяне на движението на делата, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. В производството по чл. 288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Предвид изложеното не следва да се допуска до касационен контрол решението на Великотърновския апелативен съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО