Определение № 49 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 42/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София-град (АССГ) и Софийски градски съд (СГС) за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявените от В. М. Г. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Столична община, с които се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000лв., причинени от незаконосъобразни действия, изразяващи се в това, че без да е проведена отчуждителна процедура и съответно без да е издадена заповед за отчуждаване на 215кв.м. от имота на ищеца, тази част от имота се ползва като улица. Първоначално исковата молба е подадена до Софийски градски съд, който с Определение N 1734 от 22.01.2026г. по гр. дело № 20251100112681/2025г. СГС е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град за произнасяне по така предявените искове срещу Столична община. С Определение № 19204 от 18.05.2026г. по адм. дело № 1601/2026г. Административен съд София-град е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност с мотиви, че вредите не се претендират като настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт, нито от незаконосъобразни действия или бездействия, регулирани от административното право, което изключва ангажирането на имуществена отговорност на Столична община по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че делото е родово подсъдно на Софийски градски съд по следните съображения: От изложените в исковата молба твърдения, както и допълнително развитите в уточнителни молби съображения е видно, че вредите се претендират от невъзможността ишецът да ползва собствения си имот, тъй като част от него е обособена като черен път и се ползва за преминаване на МПС-та и пешеходци, поради което Г. е лишен от възможността да упражнява правомощията си на собственик върху засегнатата част от имота. В молбата се посочва, че част от имота му в размер на 215 кв.м., която се ползва като общински път е неправомерна завзета, в нарушение на чл.17 от Конституцията и на чл.109 от Закона за собствеността. С оглед така заявените обстоятелства в исковата молба, в случая не се касае за административна дейност и производството не попада в приложното поле на чл. 1 ЗОДОВ. Липсва отменен като незаконосъобразен административен акт, както и действия или бездействия на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност. Спорното правоотношение произтича от нарушеното право на собственост върху имота, част от който се държи от друго лице без правно основание. Усвояването на част от имота, която се ползва като черен път, по който преминават МПС-та и хора не е в резултат на предприети от административен орган или длъжностни лица административни действия в изпълнение на техни властнически функции. Засегнатото материално право е гражданско и защитата му следва да се осъществи по общия исков ред По тези съображения, приложното поле на АПК и компетентността на административния съд по чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК е изключена. Компетентен да разгледа предявените искове е СГС, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд